Вътрешното състезание
Има огромна радост в това да постигнеш нещо, да направиш нещо и да се превърнеш в нещо. Ако можем да направим най-трудните неща, ние естествено постигаме най-много, предлагаме най-много и се превръщаме най-много. Най-лесното нещо на земята е да започнем да завиждаме на някого, да се почувстваме несигурни или депресирани, да станем горди или небожествени. Тези неща може да ги прави всеки. Но да видим Бог в другия човек е най-трудно. Най-лесното нещо всеки може да го направи и почти всеки го прави, но най-трудното нещо –- колко хора го правят или са го направили? Колко хора са осъзнали Бог от началото на творението?Всички вие сте достатъчно мъдри, за да знаете цената на Богоосъзнаването, най-трудното нещо за постигане. Ето защо сте тук. Да се осъзнае Бог е като пробягването на 400 метра спринт, докато да се действа небожествено или да се таят небожествени качества е като пробягването на 1 метър. В мига, в който започнете пътешествието си, вие стигате до целта. Но ако продължите да бягате 400 метра спринт, тогава незабавно се минава един метър, след това два, после три, четири, пет и така нататък, докато достигнете вашата цел. По пътя си вие преодолявате един метър, който е вашата завист. Оставяте зад гърба си втория метър, който може би е вашата несигурност. Задминавате третия метър, който може би е вашата гордост и суета и т.н. В мига, в който стигнете целта си и станете едно с целта, всички метри, изминати по пътя, са далеч зад вас.
Проблемът при много търсещи е, че макар да са започнали пътешествието си, те не изпитват необходимост да достигнат целта. Те просто излизат на сутрешна разходка и се наслаждават на свежия въздух. Само ако чувствате необходимостта да стигнете до целта, ще бъдете в постоянно и динамично движение. Целта е на четиристотин метра, но ако след изминаването на един метър, ви е страх, че няма да стигнете целта, ако почувствате, че целта е твърде далеч и ако решите да се откажете, тогава ще трябва да започнете отново от самото начало. Следващата седмица или следващата година, когато поискате да бягате отново, ще трябва да тръгнете от там, от където сте започнали.
В духовния живот също, ако спрете пътешествието си за продължително време поради завист, несигурност или някоя друга небожествена причина, вие сте загубени. В обикновения живот, когато спрете на определено място, много често оставате там няколко месеца или дори няколко години. Но в духовния живот не е така. Ако сте постигнали значителен напредък в духовния живот, невежеството започва ужасно да се страхува, че ще ви изгуби. Ако тогава спрете, невежеството ви дръпва толкова силно, че се връщате по-назад от първоначалната си стартова точка. Защо? Защото невежеството е като тигър. То през цялото време иска да ви погълне и само чака удобен момент. Този, който е приел духовния живот, е застрашил невежеството; сега невежеството чака за отмъщение.
Невежеството е като някой, който отговаря за стаята, където сте живели много години. Когато искате да излезете от тази стая, невежеството застава на вратата като пазач и ви заплашва. То казва: „Къде отиваш? Ти прекара тук толкова много години. Не можеш да си отидеш!“ То ви заплашва, но в същото време се страхува, че вие действително ще излезете от стаята; то наистина се страхува, че утре може да изчезнете и да му отнемете част от неговата сила. Невежеството знае, че щом веднъж излезете напълно, няма да може да ви хване и отново да господства над вас. Ако спрете да се борите и му се предадете за малко, невежеството незабавно затръшва и заключва вратата и взема всички мерки, така че следващия път, когато се опитате да избягате, да ви бъде още по-трудно.
Ако невежеството види, че някой човек е много слаб, то не му обръща никакво внимание, защото знае, че той няма да се опита да излезе. Човекът е толкова слаб и летаргичен, че е безполезно да се занимава с него. Невежеството знае, че е най-добре да не го притеснява, докато спи. Но в мига, в който той се събуди, невежеството ще се опита да го сплаши, защото самото му пробуждане плаши невежеството.
Сега, когато сте навлезли в духовния живот и сте до известна степен пробудени, моля ви да чувствате, че вие заплашвате да излезете от мрежите на невежеството, да излезете от морето на невежеството. Ето защо невежеството се опитва да ви сграбчи много силно. Когато пропуснете да медитирате един ден, чувствайте, че силата на невежеството нараства. Вие може да си мислите, че един ден не е важен, но грешите. Когато стремежът ви се поколебае за един ден, вашата вътрешна сила намалява и силата на невежеството, вашия враг, се увеличава. Когато се стремите редовно и искрено, силата на невежеството намалява. Ако чувствате това, вие никога няма да сте невнимателни към духовната си дисциплина. Ще приемете духовния си живот сериозно и ще бъдете много, много редовни.
Медитацията и посветеността са еднакво важни. Искрената и дълбока посветеност в никакъв случай не е по-маловажна от медитацията. От друга страна, ако можете да медитирате добре, това също е форма на посветеност. Те вървят заедно, като двете страни на една и съща монета. Ако служите предано на духовния си Учител във външния свят, вие практикувате най-добрата форма на медитация. Докато извършвате посветено служене, чувствайте, че медитирате на практическото ниво, във физическия свят. Също така, ако медитирате най-предано и от душа, вие извършвате посветено служене на неговата мисия, служейки на Бог във вътрешния свят.
Вие вече не спите. Събудени сте, но не помните, че имате цел, предназначение. Напълно сте забравили този факт. Когато не бягате към целта, невежеството чувства, че се колебаете, залитате, ставате слаби. За него това е най-подходящото време да ви сграбчи и да ви сложи отново да спите. Това се опитва да направи невежеството. Така че моля ви, старайте се да бъдете много внимателни, много смели, много постоянни във вашия стремеж. Медитирайте редовно и служете редовно на Всевишния в човечеството. Ако правите това, ще победите в битката срещу невежеството, ще стигнете до целта на вашето вътрешно състезание.
