Искреност, чистота и увереност
Искреност, чистота и увереност: тези три божествени качества се римуват съвършено. Искреността е от огромна важност в духовния живот. Искреността и духовността винаги вървят заедно. Всички ние водим духовен живот, всички ние сме духовни хора или поне твърдим, че сме такива. Стремящият се може да бъде искрен с приятелите, близките, съседите си и с целия свят, но може да не е искрен със себе си. Безкрайно по-лесно е да бъдеш искрен с другите, отколкото със себе си. В своя ежедневен живот във външния свят стремящият се почти винаги казва истината. Но за нещастие той непрекъснато лъже самия себе си.Стремящият се би трябвало да медитира рано сутрин и той го прави. Какво е медитацията му? Тя е неговият призив за безкрайна Светлина, Мир и Блаженство. Тя е неговото съзнателно усилие да няма нищо общо с тъмнината, нечистотата, несъвършенството и невежеството, които вижда навсякъде около себе си. Той е отвъд това, над него. По време на медитация той си дава обещание, че ще бъде чист, че ще бъде непривързан, ще се стреми съзнателно. Обещава си пламенно, че няма да се съмнява в себе си, няма да се страхува от нищо, няма да бъде жертва на нечистотата и притеснението. Но в мига, в който излезе от стаята си и навлезе в широкия свят, той съзнателно или несъзнателно става жертва на нечистотата, притеснението, завистта, страха и съмнението. С напредването на деня всички негови обещания биват нарушени. Всеки ден той дава вътрешно обещание на душата си, на Бог, че ще бъде божествен, ще бъде избран инструмент на Бог, че ще слуша само повелите на вътрешното си същество. Въпреки че дава всички тези вътрешни обещания, той не изпълнява и едно от тях. Много често спазва своите външни обещания, но вътрешното обещание към себе си не може да спази. Вътрешното обещание обаче трябва да бъде изпълнено най-напред. Когато успеем да изпълним вътрешното обещание, ще станем истинското си аз, ще станем своята несравнима вътрешна божественост.
Трябва да вдишваме чистота така, както вдишваме въздух по време на нашата медитация и на ежедневните си дейности. Трябва да мислим за чистотата съзнателно. Имаме вътрешно съществуване и имаме външно съществуване. Когато за нас е невъзможно да вдишваме чистота, вътрешното ни съществуване неизбежно се задушава. Космичното Аз, вселенското Аз, е винаги готово да ни даде чистота в безкрайно количество. Но ни липсва времето, необходимостта или склонността да я имаме. В чистотата нашата божественост може да израства, в чистотата нашият истински живот може да процъфтява и да бъде осъществен тук на земята.
Чистота в мисълта се постига изключително трудно. Как да придобием чистота в ума, в нашите мисли и идеи? Лесно можем да постигнем тази чистота, ако чувстваме, че не сме тялото, а душата. Думата „душа“ незабавно внася неизмерима чистота в ума ни. Чистотата ще дойде при нас; тя трябва да дойде при нас в мига, в който почувстваме, че не сме тялото, а душата. Дори ако не знаем какво е душата, самата дума „душа“ внася в ума ни усещане за светлина, усещане за божественост, усещане за неподправена радост. А тези божествени качества спонтанно раждат чистота.
Душата си служи с тялото, за да изпълни своята мисия на земята. Когато тялото съзнателно стане едно с душата, то разбира своята цел и значение на земята. В противен случай тялото винаги ще остане сляпо, объркано, несъвършено и, до определена степен, недостойно. Но по силата на абсолютното единство на тялото с душата, то става най-голямата гордост за Абсолюта. Нека предложим тялото на душата и станем едно с душата. Нека физическият ум се слее с вселенското Съзнание, към което се стремим. Нека физическият ум, който таи завист, страх, съмнение и невежество, бъде предложен на душата, която е символ на съвършенството както във външния, така и във вътрешния свят.
Къде е нашата Цел? Тя не е в синьото небе, тя не е в обширния океан, тя не е в далечната пустиня — тя е дълбоко вътре в нас, в най-съкровените кътчета на сърцето ни. Духовното ни сърце е безкрайно по-голямо от света. Светът расте и тече вътре в духовното сърце. Ако можем да почувстваме, че нашето стремящо се сърце е живият Дъх на Всевишния, тогава непременно ще усетим, че лелеяната ни цел е вътре, а не отвън.
За да осъзнаем целта, за да достигнем дълбоката вътрешна цел, трябва да обновим живота си и да му придаваме свежест всеки ден. Всеки ден рано сутрин трябва да зареждаме нашия външен живот със златна надежда. Тази надежда не е празна мечта; тя е предвестник на божествеността, която ще се прояви във и чрез нашата природа. Динамичното ни божествено качество, златната ни надежда, е тази, която вижда Отвъдното, дори когато то все още е много далеч.
Това, което е абсолютно необходимо, за да видим Отвъдното, е нашата увереност — безрезервната ни вяра в себе си. Трябва да чувстваме, че сме Божие избрано дете. Трябва да чувстваме, че въплъщаваме безкрайната Светлина, безкрайната Истина и безкрайното Блаженство и че сега трябва да разкрием и проявим тези божествени качества. Разкриването и проявата са абсолютно необходими. В мига, в който започнем да разкриваме и проявяваме вътрешната си божественост, ще видим, че ние вече въплъщаваме безкрайната Истина, безкрайната Светлина и всички други божествени качества на Всевишния.
Върховната Цел е вътре. Целта копнее за нас, но ние я търсим някъде другаде, където тя не съществува. Ние плачем за собственото си съществуване, изпълнено със страх, съмнение, невежество, гордост, суета и себичност. Ако копнем за Бог всеки ден, ако медитираме рано сутринта за хармония, мир, блаженство, пълнота и осъществяване, само тогава ще видим, почувстваме, осъзнаем и израснем в нашата Цел. Ще открием, че трансценденталната ни Цел е вътре, и ще израснем в самия ѝ образ.
Когато достигнем трансценденталната Цел, ние виждаме, че сме едно с Бог и завинаги ще останем едно. Човек и Бог, стремящият се в човека и спасителят в Бог са едно цяло. Всеки удовлетворява другия. Единият удовлетворява чрез благодарността на своята душа, другият — чрез безкрайното Състрадание на Своята Душа. Благодарността и Състраданието се изпълват взаимно: благодарността от стремящата се душа на човека и Състраданието от просветляващата Душа на Бог.
