Решителност

Това, което Бог притежава в безкрайно количество, е спускащо се Състрадание. Това, което човек притежава в много ограничено количество, е нарастваща решителност. Въпреки че е много ограничена, нарастващата решителност наистина си струва да се притежава.

Бог има безброй божествени качества. Най-добро от всичките Му божествени качества е Неговото Състрадание. Човекът също има множество добри качества. Най-добро от всички тези положителни качества е неговата решителност. В проявата на своята решителност той получава онова, което иска да постигне.

Когато видим човек с непоклатима воля, ние смятаме, че му липсва смирение, че е високомерен, егоцентричен, деспотичен, самоизтъкващ се и така нататък. Чувстваме, че смирението и решителността са полярно противоположни. Това е така, защото не разбираме смисъла на смирението. Когато използваме термина “смирение”, ние често имаме усещане, че някой е бил унизен от друг. Но смирението е чувство на най-сладостно единство. То няма нищо общо с унижението. Унижението означава, че някой ни тъпче и ни гледа отвисоко; но истинското смирение означава, че можем да станем едно със съзнанието на всичко и всеки. Ако сме смирени, тогава другият човек незабавно ще отвори вратата на сърцето си, така че да можем да влезем в неговото сърце и той да влезе в нашето. Ако сме смирени, целият свят ще отвори сърцето си за нас, защото светът чувства, че ние имаме желанието или възприемчивостта да го скътаме в собственото си сърце, въпреки че той има безброй небожествени качества. В божественото смирение ние можем да видим истинска решителност, която се основава на простота, искреност, чистота и смирение.

Това качество, което в ежедневния си живот назоваваме решителност, се нарича сила на волята във вътрешния или духовния свят. Истинската сила на волята идва от най-съкровените кътчета на нашето сърце, където се намира душата. Тя не е продукт на физическия ум; тя идва директно от душата. Светлината на душата действа във външния живот като сила на волята за постигане или проява на нещо на земята. И тази сила на волята на душата е пълна с божествено смирение, което идва директно от Всевишния.

Какво може да направи силата на волята? Силата на волята може да премахне всичката ни обърканост — объркаността във физическото, витала, ума и сърцето. Как така не всеки е осъзнал Бог? Защо на земята има много малко духовни Учители и осъзнати души? Причината е само една. Това е обърканост или в ума, витала и физическото или в нашето вътрешно съществуване. В мига, в който се вдигне това було от обърканост, ние виждаме златното Лице на Всевишния вътре в нас.

Какво друго може да извърши нашата сила на волята? Тази сила на волята, която е светлината на душата, може да навлезе в реалността незабавно. Ние чукаме на вратата на реалността със своята искреност, чистота и стремеж, но може да минат няколко дни или месеца преди тази врата да се отвори за нас. Но когато божествената решителност, божествената сила на волята, чука на вратата на реалността, тя незабавно се отваря широко. Защо? Нима реалността се страхува от решителността на човека? Не! Реалността незабавно отваря портите си за силата на волята, защото тя вижда две неща едновременно. Вижда, че силата на волята има способността да въплъти реалността, докато другите качества може да нямат необходимата сила незабавно да въплътят реалността, когато това им се възложи. Реалността също така вижда, че когато тя иска да се прояви на земята, именно човешката сила на волята, трансформирана в божествена сила на волята, поема предизвикателството да помогне. Другите божествени качества на човека се колебаят; когато реалността иска да се прояви чрез тях, те чувстват, че не му е дошло времето. Те казват: “Ние се подготвяме. Молим да ни дадеш още малко време.” Но когато се обърне към силата на волята, реалността изпитва огромна радост и наслада, защото вижда, че човешката сила на волята е готова да я поеме на раменете си и да я носи навсякъде.

Ако Бог дойде и застане точно пред нас, с нашата чистота ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде чистота.” С нашето смирение ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде смирение.” С нашия мир ние ще кажем: “О, Боже, аз съм много благодарен, че ми даде мир.” Ще предложим благодарност, но все още ще изпитваме някакво колебание да използваме тези качества. Ще чувстваме, че може би не сме достатъчно смирени, може би нямаме достатъчно мир. Вместо това трябва да кажем външно или вътрешно: “О, Боже, аз имам това качество; сега Ти си послужи с мен.” Но когато имаме сила на волята, ние незабавно казваме: “О, Боже, Ти ми даде чистота, мир и други божествени качества. Сега съм готов да Ти служа. Моля Те, кажи ми какво мога да направя.”

Без значение колко слаба е нашата сила на волята в сравнение с Божията непоклатима Сила на Волята, човешката сила на волята ще каже: “Боже, аз съм готов да Те удовлетворя. Моля Те, кажи ми какво мога да сторя. Искам да бъда Твой инструмент, искам да бъда Твой динамичен герой и воин. Моята сила може да е ограничена, но аз съм готов да използвам това ограничено качество. Искаш ли да седнеш на рамото ми? Тогава седни. Искаш ли да бягам за Теб? Тогава ще бягам. Ако искаш да ми дадеш да върша нещо, ще го върша. По пътя може да си счупя краката, но ще направя всичко по силите си за Теб.” Тази решителност, тази сила на волята никога, никога не се страхува да направи или каже каквото и да е. Тя знае, че силата й идва от душата, а душата притежава Бог изцяло.