Отвори сърцето си

Ако искаш Бог,
отвори сърцето си и бягай.
Ако Бог иска теб
отвори очите си,
запуши ушите си и бягай.

Ако искаш Бог, отвори сърцето си и бягай. Какво означава някой да отвори сърцето си? Нека приемем сърцето за цвете, лотос. Лотосът има множество листенца. На всяко едно от тези листенца ние можем да гледаме като на божествено качество: любов, радост, мир, блаженство, хармония и т.н. Точно сега любовта, която имаме, е много ограничена, мирът, който имаме, е много ограничен, радостта, която имаме, е много ограничена. Ние притежаваме всичките божествени качества, но в ограничено количество. Ала ако тичаме с ограничените си божествени качества към Бог, Източника на всички божествени качества, Единия, който притежава тези божествени качества в неизмерно количество, само тогава ще бъдем напълно защитени и изцяло осъществени. Когато отворим сърцето си за целия свят, ние не сме защитени. Лошите и разрушителни качества на света могат да проникнат в нас и да ни използват за своите собствени цели. Те могат да направят това именно защото любовта ни, която е нашата сила, е много ограничена. Всичко, което имаме, го имаме в много ограничено количество. Но в същото време трябва да притежаваме увереност в себе си. Въпреки че сега не сме неизмерими и безкрайни, ще дойде ден, когато ще бъдем неизмерими, безкрайни и трансцендентални. Как? Отивайки при Източника, при Бог.

Въпреки че невежият свят може да унищожи лотоса в нас, това не означава, че няма да имаме вяра в човечеството като цяло. Най-великият духовен политик на Индия, Махатма Ганди, е казал нещо много забележително. Той е казал да не губим вяра в човечеството. Трябва да гледаме на човечеството като на океан. Има някои капки в океана, които може да са мръсни, но целият океан не е мръсен. Според него не трябва да съдим за човечеството по ограничените преживявания, които обикновено получаваме от общуването с ограничените хора около нас. Трябва да бъдем внимателни, но в същото време трябва да имаме вяра в човечеството. Ако загубим вяра в човечеството, тогава сме обречени, тъй като човечеството е всъщност част от нашето тяло.

Тъй като сме духовни търсачи, трябва да имаме повече вяра от един обикновен човек. Трябва да имаме вяра дори в нестремящите се хора, въпреки че точно сега няма да се опитваме да преобразим природата им. Защо? Защото нямаме необходимите способности или защото не е Божията Воля. Дори ако нямаме нужните способности, Бог може да ни ги даде. Той може да ни направи силни, за да помагаме на човечеството. Но не това е Божията Воля. Божията Воля е ние да помагаме на онези, които вече са пробудени до определена степен, на онези, които се стремят или искат да се стремят, а не на онези, които са дълбоко заспали. Бог не иска да ги насилва. На тях Той казва: “Спи, дете Мое, спи.” Но на тези, които са вече будни и искат да тичат, Бог казва: “Имайте вяра в Моето творение — човечеството, и имайте вяра в себе си, защото вие сте тези, които накрая ще Ме представлявате на земята.” Ние трябва да имаме вяра в себе си, за да осъзнаем и удовлетворим Бог. Трябва да имаме вяра в Бог, защото именно Той ни е вдъхновил и пробудил, и Той ще ни удовлетвори по Свой собствен Начин.

Ако Бог иска теб, отвори очите си, запуши ушите си и бягай. Ние трябва да бъдем напълно будни и бдителни; преди да можем да намерим Бог, трябва да спрем да живеем в света на съня. Трябва да се огледаме навсякъде около нас — не за да видим грозотата на света, а за да видим творението в неговата най-чиста форма с нашите най-чисти очи. Отвори очите си. Повече не бива да спим! Нужно е да гледаме света с чистотата, която имаме, и да виждаме чистотата в Божието творение.

Запуши ушите си. Защо трябва да запушим ушите си? Защото може да чуем неща, които ще ни притеснят и обезпокоят, като критика, завист, ласкателство и възхвала. Когато някой ни критикува, как да се отнасяме към него? Трябва да мислим за него като за куче, което лае точно пред нас. Ако едно куче лае насреща ни и ние му обърнем внимание, то няма да спре да лае и да ни досажда. Тогава ще ни е трудно да достигнем предначертаната цел. Трябва да гледаме така и на критиката. Хората ни критикуват по всякакъв начин. Те казват: “Той е безполезен. Прекарва цялото си време в медитация и не помага на обществото така, както е нужно да му се помага.“ Но какво иска обществото? Дори самото то не знае. Никой не може да ни каже какво да правим с живота си. Когато сме готови за Бог, когато сме пробудени и сме отворили очите си, Бог ни иска. В такъв момент не следва да обръщаме внимание на ничия критика. Ние трябва да знаем, че това, което правим, е най-доброто. То е най-доброто дори за онези, които ни критикуват, защото един ден те ще се откажат от своето невежество и ще бъдат вдъхновени да ни следват.

Ако обръщаме внимание на нечия завист, какво ще стане? Животът ни ще бъде помрачен. Завистта е отрова, нищо друго. Ако се вслушваме в завистливите думи на някого, тогава неговите опетнени и нечисти емоции ще влязат в нас. Ще вдишаме отровата и собствените ни бели дробове ще пострадат. Завистта е чудовището, което самите ние приютяваме, ако обръщаме внимание на завистта на другите.

Ако знаем, че някой ни ласкае, какво става? Искрени ли сме към себе си, ще знаем, че другият човек говори за висота, която ние все още не сме достигнали, така че няма да се повлияем. Но ако се отъждествим с човека, който казва, че сме постигнали тази голяма висота, ние просто се самозалъгваме. Точно сега ние сме в основата на дървото. Ако чувстваме, че вече сме се изкачили на върха му само защото еди-кой си ни казва, че сме го постигнали, това не го прави истина. Ние все още се мъчим в основата на дървото; ако някой ни внушава идеята, че вече сме на върха, тогава ще спрем опитите да се изкачим и никога няма да стигнем до нашата предопределена цел. Самозалъгването е саморазрушение, защото в самозалъгването няма светлина. Ако се вслушваме в ласкателства, ние ще останем в тъмнина в основата на дървото.

Ако наистина сме направили нещо добро и другите ни хвалят, отново сме в опасност. Какво става, ако обръщаме внимание на тяхната похвала? Гордостта излиза напред и нашият скъпоценен стремеж, нашият вътрешен издигащ се пламък, не може да се изкачва толкова бързо, колкото преди. Ако сме искрено похвалени или високо оценени от някого и обърнем голямо внимание на неговата възхвала, то някаква част от нас, която е много ценна, ще ни напусне. Тогава няма да бъдем същите, докато това специално нещо не се върне обратно. То се връща само когато отново влезем в дълбока медитация и възстановим вътрешния си покой. Когато сме напълно цялостни, можем да тичаме по-бързо. Но ако вътре в нас липсва нещо, нашето същество няма да функционира правилно. Така че трябва да бъдем много внимателни, когато хората постоянно ни се възхищават. Ако им обръщаме прекалено много внимание, ще бъдем в голяма опасност. Похвалата е твърде приятна за слушане, но последствията от нея, ако не я възприемаме правилно, са фатални. Трябва да бъдем толкова внимателни с искрената похвала, колкото сме и с критиката, завистта и ласкателството.

Какво стои зад всичката критика, завист, ласкателство и възхвала? Човешкото невежество! А какво представлява това невежество, в края на краищата? То е тъмната външна обвивка на знанието или истината. Ако трансформираме невежеството или проникнем зад неговото було, ние веднага ще видим цялото знание, цялата истина. Всички сме чували името на Олдъс Хъксли. Той е казал, че невежеството е победимо. Ако искаме, можем да узнаем истината. Не я знаем просто защото не искаме да я узнаем. Когато искрено желаем да научим нещо, ние накрая ще го научим. Ако не искаме да знаем, никога няма да узнаем.

В своята вътрешна история и в обикновения си външен живот ние сме виждали, че когато времето е дошло, дори човек да не е напълно съзнателен, божествените сили в него правят каквото трябва. Детето е гладно. То не съзнава глада си и казва, че няма да яде. Но майката знае, че е време детето да се храни и чувства, че то е гладно, затова го принуждава да яде. И в духовния свят някой може да е готов за духовен живот, но с външния си ум да не знае, че е така. Тъй като той смята, че не е готов, можем да кажем, че не иска да знае истината, че не иска да види или почувства светлината. Но Бог знае, че човекът е готов. Така че Бог идва и го заставя да приеме вътрешния живот. Дори ако той не иска да знае истината, Бог го принуждава да я узнае.

Има някои хора, които се страхуват от Бог, от светлината, от истината. Това е така, защото те не са напълно съзнателни за своя духовен живот. Дали се страхувате от Бог или не, зависи от вас. Но ще дойде ден, когато Бог ще почувства, че сте напълно готови вътрешно, макар външно да не сте съзнателни за това. В този момент Бог ще ви даде истината, въпреки че на външния ви ум му липсва подготовка.

Но ако сме готови вътрешно и външно, ако вътрешно медитираме и външно сме съзнателни за това, което правим, ние естествено ще получим най-голяма полза и най-бърз резултат. В такъв момент вътрешният и външният ни живот съзнателно се сливат. Нашият вътрешен свят и нашият външен свят съзнателно тичат към една и съща цел. Когато това стане, Бог естествено ще се гордее със съзнателното ни усещане за истината и със съзнателото ни постигане на най-висшата Светлина.

Всеки стремящ се трябва да отиде при Бог или Бог трябва да дойде при него. Най-добре е всеки стремящ се винаги да бъде изцял на разположение на Бог. Ако Той каже: “Стой, където си, не влизай в невежеството. Аз идвам при теб”, трябва да бъдем напълно подготвени незабавно да останем на място и да дочакаме Неговото пристигане. Но ако Той каже: “Не стой на място! Тичай към Мен, чакам те”, ще се затичаме към Него. Само когато сме съзнателни за вътрешното си съществуване, ние можем да бъдем напътствани от Божието Състрадание. Когато сме ръководени от Божието Състрадание, вътрешното и външното послушание към Неговата Воля ще бъдат на наше разположение.