Част II — Посветеност на Учителя

Въпрос: Как мога по-съзнателно да служа на Всевишния в теб?

Шри Чинмой: За да служиш по-съзнателно на Всевишният в мен, трябва да запомниш, че е необходимо да забравиш една дума и тази дума е „очакване“. Ако очакваш нещо от мен по свой начин, ако си мислиш така: „След като днес най-искрено се молих на Всевишният в Гуру, утре той ще ми се усмихне и ще каже нещо хубаво за мен пред духовните ми братя и сестри”, то по този начин изобщо не служиш на Всевишния в мен. Ако по свой собствен начин никога не очакваш каквото и да било от мен, то това ще е началото на твоето най-душевно служене.

Повечето от вас, ако не всички, правят тази ужасна грешка. Всеки очаква нещо от мен по негов или неин собствен начин. Понеже ми давате своя стремеж, можете да очаквате нещо от мен. Аз определено ще ви дам нещо в замяна, но ще давам по мой собствен начин. Човек, който е осъзнал Бог, не може да бъде свидлив, не може да бъде нечестен, не може да бъде безразличен. Но ако смяташ, че само защото си медитирал два часа, аз ще те похваля пред другите или ще кажа нещо благосклонно за теб, тогава очакваш нещо от мен по твой собствен начин. Знай, че това е грешка.

Бог иска да види колко искрено желаеш да се потопиш в моята пътека. Нима медитираш сутрин рано само, за да получиш признание? Това ли е причината да отидеш в града и да лепиш плакати и всичко останало? Когато признанието е това, което искаш, служенето изчезва. Истинското служене умира в мига, в който то заплаче за външно признание. Вътрешното признание е постоянно в самото действие на истинското служене. В мига, в който направиш нещо душевно за Всевишния, благодарствените сълзи на моята душа незабавно потичат към теб. Ако си решен да направиш нещо за Всевишния, моята благодарност идва, още преди да си започнал да действаш. Всъщност, за да свършиш това нещо, може да са ти необходими шест месеца или шест години, но самият факт, че твърдо си решен да направиш нещо за Бог, ме прави повече от щастлив, защото на земята има милиарди хора, които съзнателно не искат да направят каквото и да било за Бог.

Отсега нататък, когато правиш нещо, не очаквай нищо от мен по твой собствен начин. Ако изобщо не очакваш нищо, това е най-добре, но обикновено е невъзможно хората да не очакват. Ще кажете: „Защо да не ни даде, ако ние му дадем?“. Но ако човек е установил вътрешна връзка, вътрешно единство, тогава той не трябва да очаква нищо. Задължение на духовния Учител е постоянно да служи на своите ученици. Ти играеш ролята си с твоя стремеж: това е твоето служене. Учителят играе ролята си със своята загриженост, състрадание и чувство на единство, което ще повдигне съзнанието ти. Съзнателното служене, ако е душевно, отдадено и безусловно, не се нуждае от признание. Самият факт, че си способен да служиш съзнателно на своя Учител, е твоята най-дълбока радост и гордост. Но ако ти е трудно да не очакваш нищо, бих искал да ти кажа, че очакването ти трябва да звучи така: „Каквото и да чувства той, то е най-доброто за мен и той ще ми го даде по негов собствен начин, според неговото лично вътрешно прозрение. Аз изпълних своята роля, като му дадох това, което имам - моят стремеж. Той ще изпълни неговата роля, като ми даде своята осъзнаване така, както иска Бог, в уречения от Бог час“.

Всеки ден вършиш стотици неща. Когато се събуждаш рано сутрин, преди даже още да си станал от леглото, ще ти отнеме само една секунда, за да си кажеш: „О Всевишни, нека Ти бъда безусловно посветен така, че да мога да Ти служа по Твой собствен Начин“. После, преди да си измиеш зъбите или да се изкъпеш, преди да медитираш, преди да се храниш, можеш да повтаряш същата молитва. И докато вършиш всяко нещо, можеш да я повтаряш. Ако преди и след всяко действие можеш съзнателно да се молиш за това да служиш на Всевишния най-посветено и безусловно, ще видиш как повтаряш тази молитва най-малко сто пъти дневно. Щом започнеш да предлагаш тази молитва, ще видиш всички различни дейности в живота си, преди които можеш да я повтаряш. Можеш даже да си казваш тази молитва всеки път, когато нова идея се появи в ума ти. Ако става въпрос да отидеш в Центъра, трябва да си кажеш така: „Трябва да отида там, ако искам да съм напълно отдаден на моя Учител”. Ако тази идея е дошла в ума ви, преди да влезеш в Центъра, преди да влезеш в залата за медитация, тогава ще видиш своя собствен напредък. Но ако отиваш в Центъра само за да видиш своя Гуру или приятелите си, тогава няма да постигнеш голям напредък. Ходенето в Центъра е необходимо, но нещо друго е по-важно от обикновеното ходене там. Незабавно трябва да се запиташ: „Защо отивам там?“. Отговорът ти трябва да бъде: „За да осъзная Бог, да служа на Бог, да служа на моя Учител“.

Всеки път, когато се готвиш да направиш нещо, опитай се да изведеш на преден план причината, поради която го правиш. Ако учиш, не трябва да мислиш, че може би ще те помоля да преподаваш някъде. Това, което трябва чувстваш, е, че когато му дойде времето, ще ти кажа. Трябва да чувстваш, че причината за ученето е да служиш на Всевишния в другите човешки същества. Ако такава идея се появи в ума ти, идеята, че учиш, за да ми служиш, тогава постъпваш правилно. Но ако учиш само за да си подсигуриш високи оценки, за да можеш после да преподаваш в някой университет, това не е най-доброто отношение. Добрите оценки, които получаваш, като си взимаш изпитите, трябва да са предназначени за това да можеш да служиш на Всевишния в мен.

Преди всяко действие се старай да пазиш идеала пред окото на твоя ум. И какъв е този идеал? Да осъзнаеш Бог - това е твоят идеал. Кой е следващият ти идеал? Да служиш на Бог тук на земята. Каквото и да правиш, от самото начало на деня трябва да поставяш пред себе си най-висшия идеал. Най-висшият идеал е да осъзнаеш Всевишния и след като Го осъзнаеш, да Го проявиш. Всеки човек ежедневно мисли или за Бог, или за себе си, или за приятелите си, или за враговете си. Това се четирите неща, за които мислим. Под врагове нямам предвид обезателно хора. Твои врагове са страхът, притеснението, съмнението, завистта и т.н. Всички те са членове на нашето семейство. Ние медитираме или върху Бог, или върху себе си - нашите радости и страдания, или медитираме върху приятелите си, виждайки, че те са щастливи, или мислим за небожествените, разрушителните и непросветлени качества на другите. Но преди да направиш нещо, преди да медитираш върху враговете си, върху приятелите си или даже върху твоя Гуру, мисли само за Бог. И тогава ще видиш, че небожествените мисли и идеи не могат да дойдат при теб. Щом в ума ти се появи каквато и да било лоша мисъл, незабавно си кажи: „О, един крадец влиза!”. И после помисли за Бог, помисли си за божествения воин в теб, а това е Бог, и Му позволи да те пази.

Как можеш по-съзнателно да служиш на Всевишния в мен? Това е последният ми отговор. Всяка секунда чувствай, че аз те наблюдавам. Всеки миг те наблюдавам - не физически, а духовно. Прави само онези неща, които би направил точно пред мен, за да ме зарадваш, като например да ми покажеш стремежа си, вътрешния си плач и любовта си към Бог. Нещата, които не би сторили пред мен - да казваш лъжи, да завиждаш на някого или да храниш съмнения - ето тези неща не бива да правиш. Тези небожествени неща не би направил пред мен, защото ще почувстващ: „Гуру вижда съмнението ми, Гуру вижда моята завист, Гуру вижда моя страх”. Винаги бъди съзнателен за моето вътрешно ръководство и тогава ще можеш най-съзнателно да служиш на Всевишния в мен.