Част II — Беседи за прошката

Прошка¹

Когато чета на глас беседите си, това изобщо не ви въздейства. Щом обаче ви смъмря тук по време на медитацията, енергията е налице, и във вас има любов, преданост и предаване – дори да повтарям нещата отново, отново и отново. Когато говоря, аз гледам на различни страни. Поглеждам някого и виждам, че този конкретен човек не внимава. Затова повтарям казаното. После поглеждам към друг, забелязвам, че не внимава и пак повтарям. Така че се случват съвсем различни неща, когато говоря и когато четете беседата в книга. Това е като със записите, на които пея песните си. Много хора имат по-добри гласове от мен, но когато чуете моя глас, той ще ви въздейства повече от гледането на нотите. Завладяващото естество на сърцето и душата ми няма да намерите в никои ноти.

Някои тук са с нас от много, много години – Бог знае, от самото начало на нашата мисия. Само че не сте доволни от напредъка си. Виждате, че имате пред себе си повече препятствия от преди. Защо? Незабавният отговор е: защото не се стремите както някога. Защо не се стремите? Защото през годините сте направили доста грешки. Съзнателно и несъзнателно сте постъпвали неправилно и така сте създали нови трудности и препятствия, които трябва да преодолявате.

Понякога такива спънки идват от враждебните сили. Много пъти тези сили нападат търсещите без никаква причина и се опитват да погубят стремежа им. Ако сте били нападнати, може да възкликнете: „Как така Бог не ме защити?“ Но Бог ще каже: „Беше ли винаги искрен? Търсеше ли постоянно Моята Защита?“ За съжаление, отговорът е „Не“.

В някои случаи обаче вие не напредвате, защото собствената ви душа е недоволна от вас. Трябва да знаете, че вътре във вас има някой, който иска постоянно да се усъвършенствате, и това е вашата душа. Някои души са по-строги от другите. Те искат тялото, виталът, умът и сърцето да са по-съвършени, и затова, когато търсещите правят грешки, много често собствените им души ги наказват.

Винаги казвам, че вашите несъвършенства са мои несъвършенства, затова правя усилия заради вас във всички посоки и се боря с душите ви. Аз съм по-силен от вашите души и много, много пъти съм се намесвал, за да сведа до минимум или да намаля наказанието. От друга страна, в много случаи е трябвало да се подчиня на душите ви, защото вашите престъпления са били много сериозни.

И така, щом правите грешки, трябва да сте готови да страдате – не само в света на стремежа, където напредъкът ви е възпиран по различни начини, но и на телесно ниво от болести, наранявания и други проблеми. Нямате представа колко често вашите собствени души ви наказват с най-различни неразположения, които може да траят броени месеци или много години. И не само вашите души ви наказват, но и душите на други ученици. Ако някой се стреми много искрено, предано и душевно, а вие проявявате емоционалната си привързаност към него или по някакъв начин нарушавате стремежа му, то душата на въпросния човек може да ви отмъсти. Това е като да нахлуете в територията на някого, който не ви иска там. Вие сте натрапник и затова душата на другия човек ви наказва.

Не мога да твърдя, че хората, чийто стремеж е нарушен, са най-добрите ми ученици. Съвсем не! В много случаи те също имат всякакви трудности. В духовния живот те всъщност може изобщо да не превъзхождат онези, които им пречат. Само че душите им не искат те да падат по-ниско, отколкото вече са паднали. Затова, когато другите застрашават сегашното им ниво на стремеж и посветеност, душите се гневят.

Когато съзнателно извършите някакво вътрешно духовно престъпление, вие може би си мислите, че никой не знае. Но вашата душа знае и душата на другия човек също знае. Ако някой е откраднал, той може да не бъде наказан веднага. Ще има съд и какво ли още не. Случва се той да получи наказание след две или три години. Така и вие понякога не бивате наказани незабавно за вътрешните си престъпления, и затова си мислите, че провинението не е било сериозно, или дори че може би не сте сторили нищо лошо. Ала не, наказанието просто чака. В много случаи хората са започвали да получават наказание в света на душите след четири, пет, шест или десет години. През това време те може напълно да са забравили, че са извършили престъпление в света на душите. Наказанието обаче все пак идва.

Толкова често умолявам душите и дори ги заплашвам, но те искат от вас съвършенство. Те не желаят да бъдат нападани от тъмните сили на други ученици или от собствените си тяло, витал и ум. Няма как да ви говоря открито, че душата на този човек е направила това, а душата на другия е направила онова, но ви казвам като цяло колко често душите на момчетата наказват душите на момичетата и обратно. Тогава вие страдате много в света на стремежа или на телесно ниво. Страдате не защото тъмните сили са ви нападнали, а защото сте си позволили да таите в себе си тъмни сили. Дори сега тялото, виталът и умът на много от учениците понасят последствията.

От една страна, тъмните сили наистина ви нападат. Някои от тези, които страдат, изобщо не са въвлечени в емоционалния свят. Много от вас обаче също търпят наказание от собствените си души или от душите на тези, които са разстроили. Може да се увлечете за кратко по това момче или онова момиче, а после това да премине. Но докато безпокоите тези хора с емоционалните си мисли, душите ви отбелязват това и силно се отвращават. И по-късно, по много начини и много месеци или години наред, те продължават да ви наказват.

Затова ви моля: бъдете много, много внимателни. Ако ви споходят емоционални мисли и си позволите да им се отдадете, ще видите какво ще стане след три, след шест месеца или шест години. Тогава, дори да водите най-чист, най-добър живот, ще страдате. И може би ще си казвате: „Сега съм на върха на стремежа си. Защо страдам толкова телесно, витално и умствено?“ Вие съвсем сте забравили, но преди много време съзнателно и преднамерено сте посели лошото семе и сега то е покълнало, станало е фиданка и дърво.

Така че много от вас изобщо не напредват в духовния живот заради тъмните сили, на които съзнателно или несъзнателно сте позволили да ви нападат. Много, много пъти през годината вие сте правили най-злощастни и пагубни грешки. Не можете да преброите дори съзнателните грешки, които сте направили, да не говорим за несъзнателните. Само че несъзнателните грешки са също толкова опасни и пагубни, колкото и съзнателните, затова трябва да се отнасяте към тях много, много сериозно. Ако несъзнателно докосна огън, наказанието е същото, както ако съм го направил съзнателно.

Затова не бива да търсите прошка само за съзнателните си грешки. Някои лоши ученици ще проклинат Бог и ще казват: „О, Господи, защо ми позволи да направя тази грешка? Защо допусна това наказание в живота ми?“ Значи горкият Бог е виновен. Той обаче ще ви отвърне: „Защо трябваше да оставаш несъзнателен?“ Ако сте приели духовния живот, ваш неотменим дълг е да сте винаги съзнателни. Щом станете съзнателни и спрете да си позволявате грешки, напредъкът ви във вътрешния и във външния живот ще е по-бърз и от най-бързия.

Когато направите сериозна грешка, съзнателна или несъзнателна, трябва веднага да заплачете за прошка. Ако не помолите Всевишния да ви прости, враждебните – или да ги наречем отрицателни – сили ще придават все повече сила на вашето престъпление, докато се превърне то във вътрешен тумор и ви унищожи напълно. Тогава собствените ви недостатъци ще се засилят, ще се задълбочат и ще приемат формата на високомерие, фалшива гордост, грубост и небрежност. Затова със стремежа си, с живота си на молитва, с медитацията си, с живота си на посветеност и единство с Божията Воля трябва да молите Бог да ви прости всички ваши грешки, съзнателни и несъзнателни. Трябва също така да Го молите да просветли несъзнателните ви грешки, за да си дадете сметка за тях и да не ги повтаряте. Тогава Бог ще ви просветли, за да излязат наяве несъзнателните ви грешки и да си кажете: „Ето нещо, което не приех за грешка или слабост в живота си.“ С такова просветление ще можете да разберете несъзнателните си грешки и да избегнете повтарянето им.

За съжаление, много ученици не вярват в опрощението. Само че ако грешките ви не са простени, вие никога няма да имате чистота в сърцето, тялото, витала и ума си и няма да можете да получавате нищо от Бог. Душата винаги получава от Бог, защото тя е винаги чиста. Сърцето обаче не винаги е чисто, а тялото, виталът и умът са тъмна джунгла. Затова, ако грешките не са простени, не може да има пречистване на тялото, витала, ума и сърцето. А щом липсва чистота, тогава в тези части на съществото няма как да има възприемчивост, и божествените сили, за които се молите, няма никога да могат да навлязат трайно в живота ви. Само ако Бог прости грешките ви и придобиете чистота в цялото си съзнание, ще успеете да увеличите възприемчивостта си и да получите в изобилие божествените качества на Всевишния.

Ако стремежът ви е много силен и дълбок, Всевишният ще милее за вас, душата ви ще милее за вас и аз ще милея за вас. Ако никога не постъпвате зле, то Бог ще ви сочи само слънчевия път. В противен случай обаче ви е нужна Светлината на Опрощението. Затова най-добре е всеки ден, преди лягане, да се молите на Всевишния да ви прости допуснатите грешки. Това не е християнската философия, която казва, че всички сме грешници. Не, говоря само за съзнателните или несъзнателни грешки, които правите във всекидневието си. Трябва да молите Всевишния да ви ги прости. Тъкмо днес [Рождество Христово] е особен ден. Днес се е спуснала безгранична Светлина. Затова се молете на небесната Светлина, молете се на Всевишния за опрощение и за просветляване на несъзнателните ви грешки.

Както знаете, аз съм написал много песни за прошката. Но една конкретна песен – Jiban Debata – е най-възвишена, като свещените санскритски мантри. Ако можете да пеете тази песен от самите глъбини на сърцето си, вие ще получите не само прошка, но и истинско пречистване и истинско просветление. Просвет¬лението и пречистването са свързани, те са неразделни. Ако има пречистване, тогава просветлението идва. Ако просветлението дойде, трябва да има и пречистване. Затова трябва да плачете едновременно за пречистване и просветление.

Особено когато пеете думите daki animesh [„безсънно Те призовавам“]) и jagater tran [„О, Спасителна Реалност на света], трябва докрай да отдавате цялото си сърце. В този момент трябва да чувствате, че не сте нищо друго освен сърце, устремено сърце. Чувствайте, че векове наред сте се стремили и сега, пеейки тези думи, сте станали сърце. Аз моля всички ви да пеете тази песен много, много, много душевно, така че нашият Възлюбен Всевишен да ви прости и да ви даде нова надежда, ново вдъхновение, нов стремеж и нова посветеност.

Когато изпълнявате моите песни, много от вас пеят съвсем вярно. Ако обаче не пеете душевно, не получавате почти нищо. Дори да е отличен певец, ако човек не пее душевно и посветено, неговата божественост не се проявява в пеенето му и в такъв момент той е много далеч от Бог. Много прочути музиканти и певци са нищожни в духовно отношение. Според техните стандарти, според тяхното разбиране и осъзнаване на музиката, изпълненията им са съвършени. Но къде е в тях чистотата, къде са божествеността и върховната реалност?

Някои от индийските религиозни учени пеят санскритските мантри като папагали. Затова те са много, много далеч от осъзнаването на Бог! А има искрено търсещи, които може и да произнасят грешно някои санскритски думи, но рецитират и пеят най-душевно. Тези търсещи получават от Бог Неговата най-висша Наслада и Мир.

Само ако съзнателно искате да напредвате и ако чувствате постоянна потребност от напредък, вие ще получавате огромна радост и истинска наслада от духовния си живот. Ако един щангист успява да вдигне днес пет фунта повече от вчера, той изпитва огромна радост. Ако вие успеете сега да изпеете една песен по-душевно от предишния път, ще изпитате огромна радост. Същевременно има някои безчувствени ученици, които искат да бъдат в лодката, но не и да напредват. Смятат, че щом са в лодката, това е достатъчно. Те обаче трябва да знаят, че ще изпитват радост само от напредъка – дори да е съвсем незначителен. На някои отлични ученици им се струва, че са достигнали най-голямата си висота и не могат да отидат по-далеч във всеотдайността и стремежа си. Стават самодоволни и си казват: „Направих толкова много за моя Гуру. Как мога да надмина това?“ Само че тази представа е наистина достойна за съжаление. Ако работите двадесет и четири часа в денонощието, Гуру ще ви дава всеки ден по двадесет и пет часа. Без значение колко високо сте стигнали, вашият ум трябва да бъде убеден, че това не е крайната ви цел. Духовният живот е неродено и безсмъртно пътуване. Аз съм осъзнал Бог и сега непрестанно се боря за проявата на Бог. Няма край, защото Самият Всевишен постоянно разширява Своите собствени възможности; Вечността, Безкрайността и Безсмъртието Си разширява Той. Всичко се разширява.

Тази година [1987] ще можете да постигнете небивал напредък в света на стремежа. Дори да сте били с нас десет, дванадесет, петнадесет или Бог знае колко години, през тази една година ще можете да напреднете неимоверно много в сравнение с постигнатото досега. И по отношение на проявата в живота ви също можете, заедно и поотделно, да успявате без ограничения.

Преди да започне годината, аз вътрешно виждам с третото си око какво ще се случи. Не мислете, че това, което казвам, се отнася само за мен. Не, не, нищо не се отнася за мен! Аз не се нуждая от небивал вътрешен напредък в стремежа си и от неограничен външен успех в проявата. Не са ми нужни тия неща, не ми е нужно нищо. Ако вие наистина участвате, ако станете неделима част от моята мисия и моето прозрение, тогава казаното определено се отнася за вас.

Аз може да ви кажа да съберете 13 000 души на концерт и да направите това или онова. Но за чий напредък? Христос не е изнасял концерти и други подобни, но неговата светлина се е разпростряла надлъж и нашир по света. Така е и с Кришна, Буда и други духовни Учители. Само че когато организирате концерти и правите други неща, за да разпръсквате светлината на вашия Гуру, вие имате златната възможност да проявите собствената си божественост. Вие наистина притежавате божествени качества и аз искам те да се увеличават безмерно. Затова, ставайки неделима част от моята проява, вие извеждате напред собствените си качества и ги умножавате астрономически.

На мен не ми е нужно да напиша още една поема или песен, да изнеса още една беседа. Не е нужно да правя нищо, и все пак моята светлина ще се шири. Но ако не ви насърчавам да проявявате, ще сте по-зле, отколкото сте сега. Затова моето насърчение приема такава форма: аз имам богатството, вие го раздавайте, раздавайте, раздавайте. И ако не го правите, други ще го раздават, когато напусна този свят. Ако не правите това или не можете да го правите, докато съм на земята, тогава други ще го сторят. Аз обаче чувствам, че вие можете. Затова непрекъснато ви насърчавам и ви вдъхновявам.

Ако обичате напредъка си и ако той ви носи радост, трябва да правите това, което е необходимо за напредъка ви. Едно нещо, което ви казвам да имате, е ентусиазъм, ентусиазъм, ентусиазъм. Докато сте в лодката, трябва всеки ден да засилвате вашия ентусиазъм, порив и решителност.

Ако се появи някаква идея и не работите по нея, то вие сте изгубени. Ще кажете, че утре ще придобиете по-високо и по-дълбоко вдъхновение и повече ентусиазъм, но вие просто се самозалъгвате. Затова, ако сте вдъхновени да направите нещо, направете го веднага. И ако не сте вдъхновени, трябва да създадете вдъхновение и ентусиазъм.

Ентусиазмът е възприемчивост. Божието Състрадание е действало във и чрез човешките същества като ентусиазъм. Някои ученици преди шофираха с часове, за да дойдат в Центъра. Тогава нямаше съпруг или съпруга, нямаше деца, нямаше приятели. Целият им живот беше единствено в това – да са със своя Гуру. Сега, когато срещите ни са само на няколко пресечки от дома им, те постоянно мислят за децата си, за родителите, за приятелите и роднините си. И те не само поддържат връзка с тях, но и си намират всъщност още приятелства и още задължения. Затова сега те нямат време за духовния живот. Така става, когато си отиде ентусиазмът. Има ли ентусиазъм, няма невъзможни неща. За Бог сме готови да пребродим света надлъж и нашир. А щом изгубим ентусиазъм, дори най-малкото усилие ни идва в повече.

Новата година започна с такава голяма надежда, вдъхновение и стремеж. Сега е времето да си върнете ентусиазма, който сте имали някога, при стъпването си на пътя. И с нов ентусиазъм, с нова решителност победете слабостите си. Някои хора се предават, щом сгрешат, защото имат чувството, че ще е невъзможно да успеят някога. За тях духовният живот е свършил. Но дори да сте се проваляли в нещо дълги години, не смятайте, че сте обречени на разочарование. Не можете да кажете, че няма никога да успеете, защото години наред не сте съумявали да преодолеете вашата несигурност или завист. Чувствайте, че победата над слабостта е предизвикателство за вас. И щом веднъж я преодолеете, вие непременно ще успявате отново, отново и отново.

Да кажем, че тази стая е била тъмна години наред просто защото не ѝ е провървяло да се електрифицира. Щом обаче са прокарали до нея електричество, светлината е грейнала след секунда. Във вашия случай имате духовен Учител, който е като електротехник. Ако само ми позволите да вляза в тъмната ви стая и да работя там, то един ден ще мога да я осветя за миг. Само че вие не ми давате да вляза в стаята на сърцето ви. Не ме допускате дълбоко в себе си, съпротивлявате се яростно!

Отново и отново ви казвам да медитирате, да медитирате, да медитирате и да се молите за Светлината на Опрощението. Ако стремежът и възприемчивостта ви са достатъчно големи, Божието Състрадание непременно ще премахне тъмните сили, които ви причиняват толкова много проблеми, и ще увеличи светлината в душата ви, за да попречи тя на тези сили да ви нападнат и да унищожат вашия стремеж и посветеност. Стремежът е вашата роля, а Състраданието и Опрощението са ролята на Бог. Колкото и грешки да направите, Бог жадува, жадува да ви прости, ако Му дадете възможност и имате ентусиазма и решимостта да постъпвате правилно и да не повтаряте все същите грешки отново и отново, година след година. Щом получите прошка, ще изпитате най-сладостно чувство в сърцето си и в тази сладост ще усетите истинска чистота. Ако имате в сърцето си тази невероятна сладост, вие ще знаете, че Бог ви е простил. С това сладостно усещане ще изпитвате силен порив и решителност да радвате Всевишния по Негов Начин, и ще чувствате, че сте само за Него. И така, почувствате ли тази сладост и порив да радвате Бог, вие ще знаете, че Бог ви е простил. Тогава, след като Той ви е простил, ще видите как ще изчезнат много от вашите телесни, витални и умствени страдания.

Когато взимате правилно решение и държите само да зарадвате Бог, вашия Възлюбен Всевишен, ще можете да чувствате колко много Радост получава от вас Всевишният. Да радвате Бог е това, което всъщност искате. Именно защото това е, което всъщност искате, Бог не изпълнява земните ви желания. Бог е всемогъщ. Само за миг Той може с лекота да изпълни всички ваши земни желания, взети заедно. Но ако го стори, вие ще сте тези, които ще се почувстват много нещастни. Всеки път, когато Той удовлетворява живота ви на желания, вие се отдалечавате с една крачка от Него. Така че ако Бог ви послуша и удовлетвори живота ви на желания, ще обвините Него. Сами сте го поискали, но ще кажете: „О, Господи, ако си толкова добър и състрадателен, защо изпълни желанията ми? Сега с живота ми на стремеж е свършено!“ Затова Бог иска да ви даде само това, което устременото ви сърце искрено желае, и от което вътрешно се нуждае устременият ви живот.

Може да попитате как да различавате живота на желания или разумния човешки живот от живота на стремеж. Това е много, много лесно. Животът на желания е „моят“ начин, животът на стремеж е Божият Начин. „Моят“ начин казва: „О, Господи, Ти ме зарадвай сега, а после аз ще Те зарадвам някой ден по Твой Начин. Първо Ти ме удовлетвори, а после, когато съм удовлетворен, аз ще започна да радвам Теб.“ Но това е толкова глупав начин да се опитваш да зарадваш Бог! Защото в деня, когато Бог ви зарадва по вашия начин, малкото стремеж, който сте имали, ще бъде изцяло сринат. И онези златни дни, в които ще зарадвате Бог по Неговия Начин, няма никога да дойдат. Казвам ви, те няма да дойдат, няма да дойдат!

Животът на стремеж, който е Божият Начин, казва: „О, Господи, моля Те, дай ми способността да Те радвам винаги по Твоя Начин. И започна ли веднъж да Те радвам по Твоя начин, не ми позволявай никога, никога да се опитвам да Те радвам по мой начин.“ Затова, ако имате истински стремеж, ще кажете на Всевишния: „ Днес Ти ме направи способен да Те зарадвам по Твой начин. Дай ми способността да Те радвам по Твоя Начин всеки час от всеки ден.

За съжаление, учениците радват Всевишния пет секунди на час, а през останалата част на деня или през следващите десет дни молят Бог и очакват от Него да ги зарадва по техния начин. Ако сте радвали Бог двадесет дни и след това Го помолите да ви зарадва по вашия начин за пет секунди, Той може и да го стори. Само че докато Той ви радва пет секунди, вие ще изгубите всичко божествено, което сте получили, радвайки Бог по Неговия Начин. Двадесет дни сте работили много усилено, за да придобиете нещо, а можете напълно да го изгубите за пет секунди! Тогава ще трябва пак да започнете пътуването си отначало. Спечелили сте малко пари и после сте ги загубили, така че отново ставате просяци. Можете да забогатявате всеки ден, а до вечерта отново да обеднявате.

Бог е за тези, които са напълно искрени и напълно решени да станат Негови избрани инструменти. Ако сте напълно решени да станете Негов избран инструмент, Той ще ви вдъхновява, ще ви помага и ще ви води към Най-Висшето. Затова трябва да решите какво всъщност искате. Най-Висшето, Най-Дълбокото, Пределното и Абсолютното не са просто думи. Те са реалности, несъмнени реалности, които можем да постигнем само ако радваме Бог по Божия Начин. Вярно, тъй като сте все още на пътя, душата ви радва Бог двадесет и четири часа в денонощието. Ала не е достатъчно само душата ви да радва Бог. Не! Вашето сърце, умът, виталът и тялото ви трябва също да радват Бог.

През повечето време сърцето наистина слуша Бог, но има много, много случаи, в които сърцето не се вслушва в Божията Воля. Тъй като е близо до сърцето, виталът прониква в него и го лишава от единството му. А за ума е дори по-трудно да приема Божията Светлина, отколкото за витала, защото измамният ум е безкрайно по-лош от витала. В началото виталът много често е неспокоен. После се изморява и се предава на сърцето. Но умът винаги смята, че знае всичко и има всичко, от което се нуждае и което иска. Струва му се, че е под достойнството му да взима от сърцето каквото и да било. Така че непослушанието започва от ума. Сърцето се покорява на вътрешната божественост и се предава на Божията Воля безкрайно повече от ума, витала и телесното съзнание. Дори сърцето обаче не винаги слуша Бог така, както Го слуша душата.

Трябва все пак да знаете, че не всички души имат еднакви способности; някои от тях са ограничени. Вашата душа може да не е толкова развита или напреднала, колкото нечия друга. Но ако душата ви, според възможностите си, радва Бог по Неговия Начин, то благодарение на безусловното ви предаване тя постепенно, постепенно ще израсне повече и ще може да радва Бог по един по-извисен начин.

Ето как става: душите, които не са така зрели или напреднали като другите, са подобни на малки деца. Бащата ще помоли детето да му подаде чаша вода, докато от порасналия си син ще поиска да му донесе нещо тежко. Но ако и двамата му се подчинят радостно и предано, той ще е еднакво доволен от тях. Детето е способно само да му донесе чаша вода, но го прави радостно, предано и безусловно, затова бащата е много доволен от него. Един ден обаче детето ще порасне. И тогава, ако бащата му каже да донесе нещо тежко, например пишеща машина, то ще донесе пишеща машина. Но ако детето не използва възможността си да донесе чашата вода радостно, предано и безусловно, ще може ли то някога да направи нещо безкрайно по-трудно?

Казвам ви, душата не е умствена халюцинация. Когато за душата говорят духовни Учители и други хора, осъзнали Бог, за тях тя е по-реална от тялото, витала, ума и сърцето. Душата е пробудената част от реалността и тя е онази част, която винаги слуша Бог. Затова се отнасяйте към душата си много, много сериозно във всеки момент от вашия живот. Вие не можете да видите душата с очите си, защото сте още неопитни, но аз мога да я видя, защото съм опитен. Познавачът в която и да е област може да прави много неща, които другите не могат. Един учен вижда много неща, които аз не виждам, но не казвам, че те не съществуват. Те наистина съществуват. Така че вие наистина имате душа и можете да се свързвате свободно с нея така, както аз го правя. Това е само въпрос на развитие, развитие, развитие.

Това е годината на небивал напредък във вътрешния стремеж и неограничен успех във външната проява. Постарайте се да повтаряте тези думи всеки ден: „Небивал напредък във вътрешния стремеж, небивал напредък във вътрешния стремеж, неограничен успех във външната проява, неограничен успех във външната проява,“ и чувствайте тяхната реалност, дълбочина и сила. По толкова много начини, знайни и незнайни, ще ви се помогне от вътрешния свят. Колкото и пъти да сте се проваляли в миналото, тази година ще получите огромна вътрешна сила. От друга страна, колкото и много години да сте имали успехи в някоя област, тази година ще можете да засилите удивително напредъка си. Дори да сте преуспявали в нещо години наред, няма предел за напредъка, който можете да постигнете. Тъй като годината е толкова важна, вие сте способни да увеличите вашия стремеж и посветеност далеч отвъд въображението си.

Говоря ви за положителната страна, но има и отрицателна. Аз винаги казвам, че ножът има силата да убие някого, както и силата да разреже плодове, за да бъдат споделени с някого. Така и божествената Светлина, от която носим много малко в себе си, е способна да ни даде най-бърз напредък. От друга страна, ако Бог види, че някои от Неговите деца не се възползват докрай от тази възможност, Той ще се разочарова и отврати и ще си вземе назад тази Светлина. Тогава ще сме се провалили напълно в духовния живот.

Тази година ви е дадена златна възможност, затова се надявам да напредвате най-бързо. Вие определено, определено сте избрани от Бог, затова не можете да спите така, както спят безброй други хора. Не ви е даден сънят на невежеството! Светостта, силата, любовта и божествената светлина, които сте имали – все още ги имате. Това ви държи на пътя. Вие обаче трябва да ги увеличите, и тази година несъмнено можете да го направите. Казвал съм тези неща много, много пъти, но всеки път, когато ги говоря, във вас влиза повече мощ, повече сила. Затова, мили мои, отнесете се сериозно и тази година го направете, направете го, направете го!