Силата на усмивката на щастието
Днес виждам, че двама ученици са наистина нещастни, а един е полу-нещастен. Това е моята съдба — дори в Деня на бащата те трябва да останат нещастни! Нещастните хора не са добре дошли, не са добре дошли, не са добре дошли! Умолявам ги в Деня на бащата да станат щастливи, щастливи, щастливи.Как мога да направя всички щастливи? Това е невъзможна задача. Но моля, опитайте се да бъдете щастливи, щастливи, щастливи. Ако от време на време не сте доволни от мен, поне се опитайте да ми простите и да бъдете доволни днес. Доволен съм от всички днес. Днес нямам оплаквания срещу вас. И ако имате оплаквания срещу себе си, тогава се отървете от тях. Поне днес си простете. Ако не си простите, никой няма да ви прости. Ако сте ядосани на себе си, простете си разумно. И ако сте ми ядосани, простете ми и бъдете щастливи, бъдете щастливи. Боли ме, когато духовните ми деца не са щастливи. Бъдете щастливи, бъдете щастливи. Усмихвайте се, усмихвайте се, усмихвайте се! Силата на усмивката на щастието никога не може да бъде измерена.
Някога имало математик, който бил дълбоко погълнат от математиката си. Малкият му син се приближи и застанал пред него. Бащата дълго не обръщал внимание на сина си. Бащата мислел, че той ще си отиде. Смятал, че на детето щяло да му бъде скучно да го гледа и така то щяло да си тръгне. Изминали пет минути, десет минути и детето продължило да стои там.
Накрая бащата си казал: „Нека му дам няколко стотинки. Може би е дошъл за пари“.
И така бащата дал на сина си стотинки, но малкото момче все още стояло там. Тогава бащата си казал: „Нека му дам двайсет стотинки“. Детето все още стояло изправено. Тогава бащата му дал долар. Нищо не сработило.
В крайна сметка бащата си помисли: „О, той не се нуждае от пари, има нужда от бонбони“. Затова отворил чекмеджето на бюрото си и дал на детето голямо количество бонбони. Била голяма шепа. Дори тогава синът му не помръднал.
Бащата започвал да се раздразни. Той попитал: „Какво ти става? Дадох ти пари, дадох ти бонбони. Дори и тогава не си тръгваш. Какво всъщност искаш?“.
Синът му отговорил: „Докато не ми дадеш това, което искам, няма да те оставя“.
Бащата се подразнил. „Сега говориш като философ“, казал той. „Какво искаш, че не мога да ти го дам?“
Синът казал: „Дойдох тук само за да получа усмивка от теб“.
„Глупак!" - възкликнал баща му. „Само за да получиш усмивка от мен, ти чакаш?“
И така, бащата се усмихнал широко на сина си и синът също му отвърнал и се усмихнал на баща си. Тогава детето избягало. Когато детето избягало, бащата почувствал, че нещо в него било изчезнало. И какво било това нещо? През целия ден той бил депресиран и разочарован. Той не успявал да реши някакви сложни математически проблеми. Но когато бащата се усмихнал на сина си, изведнъж се спуснала вълна от вдъхновение и божествена Милост и той успял да реши своите математически задачи. Преди бащата губел толкова много време. Първо не можел да реши проблемите, а след това, когато видял сина си, се дразнел все повече и се чудел защо синът не си отива, въпреки че получавал все по-голяма сума пари. И бонбоните също не проработили! Какво проработило? Една малка усмивка, която той подарил на сина си, и усмивката, която получил от сина си в замяна.
Бог влязъл в сина на човека и направил сина му инструмент, за да помоли бащата да се усмихне. Цялата депресия и отчаяние-отрова, които бащата носил, изчезнали, когато той се усмихнал леко на сина си и когато синът му отвърнал. Тогава бащата получил всичко. Всичките му проблеми били решени. Това е чудодейната сила на две усмивки.
Ето, когато ви се усмихвам, ако и вие се усмихнете, значи вие сте съвършени и аз съм съвършен. Когато ви се усмихвам, съм съвършен, но когато не ми се усмихвате, вие сте несъвършени. Отново, когато ми се усмихвате, а аз не се усмихвам, значи аз съм несъвършен. Но трябва да кажа, че през повечето време съм съвършен в смисъл, че ви се усмихвам, независимо какво се случва в мен. Но вие не винаги правите това, когато сте депресирани, разочаровани и ядосани на себе си или на мен. През повечето време приемам по-добрия подход, защото се усмихвам, усмихвам, усмихвам. Когато съм в дълбока медитация, по това време съм сериозен. Но иначе, когато минавате покрай мен или взимате прасад, аз ви се усмихвам и усмихвам.
Що се отнася до усмивката, аз съм ви се усмихвал безкрайно, безкрайно, безкрайно повече, отколкото вие сте ми се усмихвали. Тук спечелих състезанието! Ако искате да спечелите състезанието, можете да го направите, като се усмихвате, усмихвате, усмихвате. Ако се усмихнете, депресията и разочарованието-отрова, които носите дълбоко в себе си, ще изчезнат и ще бъдат заменени от моята любов, моята обич, моята гордост и моята благодарност. След като се освободите от депресията и разочарованието си, след като ми се усмихнете, ще получите толкова много неща от мен в замяна.
