Божията защита е надеждна
Веднъж един голям индийски духовен Учител седял сам в къщата си, от която се виждал целият му ашрам. Той четял писма, изпратени наскоро от негови ученици и почитатели, когато една от най-старите му ученички почукала на вратата. Когато отворил, Учителят видял, че тя плаче горчиво и видимо отдавна. Жената живеела на другия край на ашрама и била дотичала чак оттам.– Учителю, о, Учителю – проплакала тя, – днес е най-лошият ден в живота ми! Не разбирам как може хората да са толкова жестоки. О, Учителю! – и тя пак се разплакала.
– Мула, иди да си измиеш лицето, избърши сълзите си и после ела да ми разкажеш цялата история – казал Учителят със сърдечна усмивка.
Ученичката направила каквото ? казал Учителят. Когато се върнала, тя седнала в нозете му и разказала всичко:
– Учителю, цяла година спестявах пари, за да мога да ти ги поднеса на рождения ти ден. Твоят рожден ден е само след три седмици и аз бях събрала доста голяма сума – поне за моите възможности. Но днес, когато се върнах след сутрешното си къпане, открих, че ги няма! Учителю, кой може да стори такова нещо?
– Дете мое, не се разстройвай. Наистина няма значение. Вътрешно аз получих всичко, което искаше да ми дадеш. Само ми кажи, заключваше ли къщата си и пазеше ли всичко на сигурно място?
– Да, Учителю. Винаги много внимавам къщата ми да е добре заключена. Моля те, Учителю, кажи ми какво да направим, за да не се случват занапред такива неща? Трябва ли да сме по-внимателни? Трябва ли във всички аспекти на живота си да бдим постоянно за враждебни сили?
– Дъще моя, ако сме предпазливи, има известно напрежение. Това много често води до напрегнат ум, напрегнат витал или тяло. Вместо да бъдем предпазливи, трябва да се молим и да призоваваме постоянното присъствие на Всевишния в нас. Тогава изобщо няма да е нужно да сме предпазливи. Когато сме предпазливи, ние казваме: „Няма да пусна никого да влезе“ или „Няма да позволя това да ми се случи.“ Така се опитваме да избегнем нещо, да му попречим да настъпи. Но има и друг начин, който е безкрайно по-добър, и той е да мислим за Някого, който е целият Закрила, целият Любов. Тогава всичко става Негов проблем, Негово главоболие.
– Но, Учителю, какво може да стори Бог, щом някой крадец иска да нахълта в къщата ми, а аз не съм взела никакви предпазни мерки?
– Мило дете, трябва да знаеш, че колкото и старателно да залостваме вратите и прозорците си, истинският крадец може да влезе за две минути. Без значение колко съм предпазлив, той знае как да проникне вътре. Но какво ще се случи, ако аз съм съзнателен за Всевишния и плача за Неговото напътствие и защита? Щом грабителят тръгне към къщата ми, Всевишният веднага ще влезе в него и само за миг ще промени намеренията му. Крадецът ще си помисли: „О, той е духовен човек, разумен човек. Сигурно държи парите си в банката. А и духовните хора никога нямат много пари. Ще отида другаде.“ По един неуловим, таен начин Всевишният ни дава защита, когато се нуждаем от нея. Но колкото и да сме предпазливи, няма гаранция.
Онзи ден двама от моите ученици, които живеят съвсем до ашрама, били обрани докато спели в стаята си. Тъкмо когато крадците си тръгвали, майката на учениците се събудила и извикала полиция. Учениците много се изненадали, когато полицаите дошли и ги разбудили. Защо се е случило това? Защото не са призовавали защитата на Всевишния. Според умствената им мъдрост, заключената врата била достатъчна.
– Учителю – попитала ученичката, – няма ли да е добре да правим и двете неща: да внимаваме и да призоваваме Всевишния?
– Да, така е. Много хубаво ще е да правим и двете – да заключваме вратата и да плачем за защита от Всевишния. Така ще имаме и вътрешна, и външна защита. Нашата бдителност трябва да съпътства Божието Състрадание. Следва обаче да знаем, че дори бдителността ни идва от Бог, защото кой, ако не Той, ни дава мъдростта да заключим вратата? И така, когато става дума за истинска защита, ние трябва да помним, че Бог е върховната защита. Единствено Божието Състрадание е надеждно.
