Въпрос: Как можем да преодоляваме ограниченията на ума всеки миг?

Шри Чинмой: В ежедневните си упражнения често използвам тежести. Тежестите означават тежест. Когато си в ума си, все едно си поставил тежък товар върху главата си. Цялата ти глава се чувства тежка. Ти си един от хората, които правят машини за упражнения за мен. В днешно време правиш машини с еластични колани. Вместо да се вдига нещо тежко, се извършва разтягащо движение. Това е, което трябва да направиш с ума.

Преди се занимаваше с тежести. Мислеше за ума си като за тежък товар и той те измъчваше. Но сега трябва да се опиташ да почувстваш, че умът е като еластичен колан. Опитай се да почувстваш, че е нещо много фино, много леко — по-леко от най-лекото.

Напредъкът на ума ще дойде само чрез разтягане и разширяване на ума. Умът непрекъснато ни обвързва. Казва ни: „Имам само толкова сила. Мога да правя само това или мога само онова“. Сърцето, от друга страна, непрекъснато се разширява. Винаги ни казва, че няма ограничение за това, което можем да направим, за да изпълним Божията Воля. Така че, за да преодолеем ограниченията на ума, трябва да разглеждаме ума като нещо, което може да бъде разширено като сърцето, а не като нещо, което може само да ни обвърже. Само тогава умът може да постига напредък, тъй като разширяването означава напредък.

Умът може да тича много бързо като елен. Той притежава най-бързата скорост. В този миг съм тук, в следващия миг умът ми ме отвежда в Читагонг. Но не е достатъчно умът просто да тича бързо. Той също трябва да вземе сърцето със себе си. Ако умът сам отиде в Читагонг, ще видя само някои счупени колиби. Но ако към него добавим сърцето и душата, ще оценя и красотата на Читагонг и неговите хора. Така че, когато завеждате ума някъде, трябва да носите сърцето вътре в него. Трябва да усещате, че умът лети като птица в небето на сърцето — сърцето на стремежа, сърцето на радостта и сърцето на загрижеността.