Безсебичност

Човекът е безкраен, човекът е вечен, човекът е безсмъртен. Но как можем наистина да почувстваме, че сме безкрайни, вечни, безсмъртни? Само по силата на нашата безсебичност и пожертване за Всевишния в нас и в човечеството.

Безсебичността трябва да бъде правилно разбрана. Ако някой смята, че благодарение на пожертването става едно цяло с останалия свят, това не е безсебичност. За да е наистина безсебичен, човек трябва вече да чувства и да съзнава единството си с цялото творение. В противен случай винаги ще му се струва, че прави нещо забележително и велико, щом е отдаден и служи на някого. Когато обаче единството е вече постигнато, почувствано и осъзнато, безсебичността придобива истинския си смисъл. Търсещият знае, че той е едно цяло с вселената, и с това единство играе сега собствената си роля. В такъв момент не можем да наречем безсебичността нещо, което даваме. Не, тя е нещо, в което израстваме. Всяко безсебично действие ни води към нещо по-голямо, което също ни принадлежи.

Истинска безсебичност виждаме само в Бог. Той не е пожелал да отдели Себе Си от Своето творение. Творецът и творението са вървели заедно, вървят заедно и винаги ще вървят заедно. Така че в Божието творение ние виждаме Неговата върховна безсебичност. Ако можем да придобием тази безсебичност, тази реалност и прозрение в човешкия си живот, това ще е пълна проява на безсебичност в реалността. Нека се опитаме да осъзнаем единството си с останалия свят и с Божието творение. Тогава Целта ни ще е право пред нас.