Зрение

Когато виждаме нещо външно, ние сме или удовлетворени, или неудовлетворени. Но ако се появи вътрешно зрение или вътрешно виждане, без да има достатъчно мъдрост, тогава възникват проблеми. Когато дойде вътрешното зрение, ние ставаме едно с действителността, която виждаме. Тогава, ако преживяването е плашещо, ние може да страдаме с години.

В духовния си живот, когато се отъждествим с нещо, ние ставаме неразделна част от неговото съзнание. Да предположим, че с външното си зрение виждаме как пред нас убиват пиле. Ще сметнем това за нещо естествено и нормално. Външното зрение не ни позволява да се отъждествим със съзнанието или с жизнения дъх на пилето. Но ако имаме вътрешно зрение, може да видим, че самите ние сме били пиле преди много прераждания. Какво ще стане тогава? Веднага ще се отъждествим с пилето и ще почувстваме, че ни убиват. Ще се ужасим. А към човека, който е убил пилето, винаги ще изпитваме презрение.

В духовния живот трябва да се молим на Бог да ни дари с вътрешно зрение едва когато реши, че то ни е нужно. Мнозина от вас тук си мислят: „О, само да ми беше отворено третото око“. Само че третото ви око може тутакси да ви каже, че в предишния си живот сте били възможно най-големият негодник и тогава ще се отчаете. Вътрешното зрение трябва да се отвори само когато има вътрешна зрялост, когато нито миналото, нито бъдещето ще могат да ви смутят.