Цялост

Бог в Своя най-висш аспект е статичен и динамичен. В Неговото единство с динамичното и статично съзнание ние виждаме Божията истинска цялост. Пътят на Бог е започнал с цялост, но когато е навлязъл в света, Неговата цялост е станала множество. Най-високо, в света на Тишината, всичко е цялост. Тук на земята, в света на звука, всичко е многообразие. Но целостта и многообразието трябва да вървят ръка за ръка.

Творението е започнало със Съществуване-Съзнание-Блаженство – Сатчидананда. Това тройно съзнание, в което Бог е само Цялост, е източникът на цялото творение. Под това тройно съзнание е така нареченият Свръхум. Силата на Свръхума не е витална като у Свръхчовека на Ницше. Свръхумът е само светлина. Оттук всъщност е започнало творението. Свръхумът е най-горното стъпало на еволюционната стълба. Тук също всичко е цялостно. Истината може да бъде видяна като цялост, Силата може да бъде видяна като цялост, всичко може да бъде видяно в одеждите на целостта. По-долното стъпало е надумът. Тук всъщност започва многообразието. В надума целостта се разпокъсва.

По-нататък слизаме до интуитивното ниво или сферата на интуицията. Тук виждаме целостта на Истината, целостта на Светлината, целостта на Силата в ограничена степен. Макар че на интуитивното ниво си служим с третото око и виждаме всичко едновременно, тук ние не възприемаме целостта така, както в Съществуване-Съзнание-Блаженство или в Свръхума.

След това, под нивото на интуицията, е умът. Този ум може да се нарече спокоен или тих, празен ум, защото всичко е спокойно, тихо и празно. Тук обаче липсва истинската цялост. Истината я има, божествеността я има, има ги радостта и красотата, но я няма истинската цялост. Тук властва многообразието.

После, когато стигнем до витала, там изобщо няма цялост. Много често виталът приема агресивни форми на многообразие.

В тялото не можем дори да мислим за цялост. Но ще дойде ден, когато ще можем съзнателно да спуснем най-висшата цялост в грубото физическо тяло.

Има много истина в думите: „Обединени устояваме, разделени падаме“. Душата, сърцето, тялото, умът и виталът трябва да се съюзят. Иначе душата не може да направи нищо сама, умът не може да направи нищо сам, тялото не може да направи нищо самó. Всички те трябва да са заедно, за да осъзнаем ние Бог напълно и цялостно. Само с техните обединени усилия Бог Творецът и Бог Творението могат да бъдат осъзнати, разкрити и проявени.