Истина

Има огромна разлика между човешката, морална истина и божествената, духовна истина. Когато напуснем животинското царство, ние се осланяме на моралната истина. На това ниво на развитие тя е абсолютно необходима. Но когато навлезем в духовния живот, духовната истина надхвърля моралната. Постигне ли моралната истина, човек ще трябва единствено да очаква вътрешната повеля, която е реалният израз на истината. Тогава той не може да бъде обвързан от моралната истина.

Ако изречем пред някого морална истина, ние може да предизвикаме голям хаос в космоса. Да предположим, че някой, когото друг човек преследва с нож, дойде при вас за защита. Вие го подслонявате, защото знаете, че преследвачът иска да го убие. Ако със своята искреност или любов към истината кажете, че знаете къде се крие човекът, този с ножа ще го хване и ще го убие. Тогава вашата морална истина ще е отговорна за смъртта му. Ако кажете, че знаете къде е човекът, но няма да го издадете, ще има схватка. Ако обаче заявите: „Не знам“, вие използвате божествената си мъдрост и спасявате човешки живот. Животът на един човек е безкрайно по-ценен от едно ваше изричане на истината. Истината ще се постарае да спаси живот, тя иска да спасява, да защитава и просветлява човешкия живот.

Когато навлезем в духовния живот, трябва винаги да се вслушваме в това, което ни казва вътрешното същество. В противен случай може да постъпим твърде глупаво в името на искреността. Много често ставаме глупави, когато се опитваме да бъдем прекалено искрени. Искреността е много хубаво нещо, но ние следва да знаем, че ако вътрешното същество ни заповяда, трябва да отидем отвъд така наречената морална истина. Иначе, ако се придържаме към моралния си принцип, висшата истина няма да може да се прояви.

В полето на проявата трябва да сме много, много внимателни с истината. Тя трябва да звучи, но е нужно да знаем какво има отвъд земната истина. Божията Воля е безкрайно по-важна от така наречения глас на истината. Ако придадем на обичайната земна истина същото значение, както и на вечната Истина, ще направим колосална грешка.

Ако казваме истината просто заради самата истина, ние предизвикваме повече дисхармония, повече разочарования и отчаяние в живота. Отвъд така наречената земна истина трябва да виждаме Божието Прозрение, главното Прозрение и главната Истина.

Има кратковременна истина и вечна Истина. Вечната Истина е, че Бог е наш Баща и наша Майка и че ние сме Божии деца. Но тук, в полето на проявата, живеем в кратковременна истина. Понякога усещаме, че сме Божии деца, а понякога ни изглежда, че нямаме нищо общо с Бог. Когато ни се струва, че нямаме нищо общо с Бог, ние може да се държим като животни, сякаш нямаме нито минало, нито бъдеще, сякаш това е нашето първо и последно човешко прераждане.

Ако пациентът умира, лекарят може да каже: „Не, ти ще живееш, ще живееш“. Макар да знае, че след минути пациентът ще умре, лекарят насърчава пациента и му дава сили. Според земната истина, лекарят лъже. Но дори той да не е съзнателен за това, неговата душа дава на болния възможност да се бори със смъртта. Болният ще каже: „Имам шанс да живея. Нека да се моля и да мисля за Бог“. Тогава Божията Милост може да се спусне и той всъщност да живее още няколко месеца или години. Ако през това време продължава да се моли и да медитира, то лъжата на лекаря ще се окаже истински дар.

Нека вземем друг пример. Да предположим, че при вас идва младеж и моли за един долар. Вие му давате парите и той отива в бара да пие вино. Е, кой е виновен за това? Вие сте изиграли ролята си, но не сте видели тази сцена от бъдещето. Тъй като момчето искрено ви е помолило за дарение, вие сте му го дали. Неговата искреност, неговата истина сте одобрили или подкрепили с вашето невежество. Тук искреността му се явява като истина, но вие трябва да отидете отвъд тази истина и да видите какво ще се случи накрая.

И така, на този свят кратковременната истина трябва да бъде подчинена на върховната Истина. Истината, която има повече мощ и повече смисъл, трябва да се спусне в кратковременната истина. Кратковременната истина си има стойност, земната истина си има стойност. Винаги обаче трябва да чукаме на вратата на Истината, която е отвъд, която непрестанно получава Божията Светлина.

Преводи на тази страница: Italian , Slovak , Hungarian
Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ ltl 40
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.