Вяра

Има хора, които се подиграват на вярата. Те казват, че вяра имат несретниците. Твърдят, че ние вярваме в Бог само защото сме недоволни или сме провалили кариерата си. Ала вярата е единственото око, единственото истинско око, което Бог и човекът споделят. Човекът вижда Бог с окото на вярата, а Бог вижда човека със същото око на вярата. Човекът не разбира, че вижда Бог с окото на вярата, а Бог не само вижда с това око, но и в същото време е съзнателен за това, което прави.

Вярата ни в Бог често е условна, но Божията вяра в нас е винаги безусловна. Ние започваме духовното си пътуване с петдесет процента вяра, като казваме: „Господи, ще Ти дам това, а Ти ще ми дадеш онова. Аз ще Ти дам моя стремеж, а Ти ще ми дадеш Твоите благословии и т.н.“. Има определен час, в който Бог ще запали съзнанието ни, независимо дали имаме вяра в Него, или не. Бог чака избрания час и когато този час удари, Той идва и ни дава каквото желае да ни даде. Но това не означава, че няма да се стремим, че ще живеем в света на съня и няма да полагаме лични усилия. Не! Ще продължаваме като истинския земеделец да обработваме почвата редовно и с истинска посветеност, а след като изпълним ролята си, ще оставим Бог да реши кога иска да ни даде богатата жътва на осъзнаването.

Вярата е окото, което вижда бъдещето в непосредственото настояще. Ако имаме вяра в духовния живот, ние не се препъваме, не пристъпваме, не крачим. Не! Ние просто тичаме най-бързо. Ако имаме безрезервна вяра в Бог, ако имаме безрезервна вяра във Вътрешния Водач и в собствения си стремеж, то ние непрестанно тичаме най-бързо към предопределената си цел.

Изгубим ли веднъж вяра, става почти невъзможно да си я възвърнем. Ако престанем да вярваме в духовен учител, в обикновен човек или дори в някаква идея, ще трябва да страдаме дълго, много дълго, преди да повярваме отново. Щом изгубим вяра в някого, може да си я върнем много трудно след няколко месеца или години. Но ако престанем да вярваме в себе си, значи сме изгубили всичко. По-зле сме от уличен просяк. Ако имаме вяра в себе си, рано или късно ще можем да станем божествени. Но ако не вярваме дори в самите себе си, случаят е безнадежден. Безполезно е да имаме вяра в Бог, който според повечето от нас е в Небесата, ако нямаме вяра в себе си на земята.

Трябва да вярваме, че можем да осъзнаем Бог – или в този живот, или в някой от следващите. Трябва да вярваме, че можем да притежаваме безкрайна Светлина, Мир и Блаженство. Трябва да вярваме в нашия стремеж, в нашата концентрация, медитация и съзерцание. Само тогава ще постигнем целта си да осъзнаем Бог и да направим божествени човешката природа и земното съзнание.