Вярност

Ние трябва да бъдем верни и във вътрешния, и във външния свят. Когато сме верни на вътрешната си кауза, на вътрешния си живот, на устремения си живот или дори когато сме верни на външните си дела, ние чувстваме как нашата божественост разцъфва листче по листче. Когато се потопим дълбоко навътре, виждаме, че има само една личност, която ни е вярна постоянно и вечно, и това е Бог. От незапомнени времена ни е верен Той, верен е на Своето творение. За съжаление Неговото творение не му е вярно.

Ако следваме духовен път, естествено ще искаме да отидем при Източника, който е Бог. Ще искаме да сме божествени и велики като Източника. Ако крайната ни цел е да станем божествени или да се превърнем в Самия Бог, то трябва да сме верни на света, в който живеем. Как да бъдем верни? Трябва вярно да следим какво говорим и какво мислим. Когато рано сутрин ни споходи някаква мисъл и тя е божествена, трябва да чувстваме, че в нас е влязла благословия. Тази благословия ние ще трябва да предложим на околния свят. Ако можем вярно и безмълвно да отправяме тази божествена мисъл към външния свят, да я предлагаме на външния свят, то ние осъществяваме Бог в себе си.

Ако следваме пътя на духовността, трябва също така да бъдем изцяло верни на своя вътрешен живот. Нужно е да имаме собствен път и да бъдем стопроцентово верни на пътя си. Ако имаме духовен Учител, трябва да сме му верни стопроцентово. Трябва да сме верни на вътрешния си живот, на пътя и на Учителя, който следваме. Но ще дойде ден, когато ще осъзнаем, че можем да бъдем верни на вътрешната дисциплина, на пътя и на Учителя само когато сме верни на себе си.

Когато извършваме някакво действие, трябва да усещаме в него живота на Бог, ръцете на Бог. Когато се храним, трябва да усещаме, че храната е Бог. Ако можем да виждаме и чувстваме Бог във всичко и да усещаме постоянното си единство с Бог, ние непременно ще бъдем верни на себе си. А когато сме верни на себе си, със сигурност ще получим това, към което се стремим.