Въпрос: Някои хора като че ли ходят на преглед при лекар почти всеки месец, дори да нямат никакви проблеми, а други – като мен – не смятат това за необходимо. Не се чувствам болен, но дали няма да е много късно, когато разбера?
Шри Чинмой: Добре е да се ходи на лекар веднъж месечно или веднъж годишно. От друга страна, ако чувстваш, че ти няма нищо, ако постоянно тичаш и скачаш навсякъде, то най-вероятно не страдаш от болест, която утре ще те убие. Ако не искаш да ходиш редовно на лекар, трябва да разчиташ на собственото си здраве да ти покаже дали нещо наистина не е наред.Има също така и нещо, наречено инфаркт. Само Бог знае кога ще се случи. Ти играеш футбол, волейбол или друга игра. Ставаш шампион и си най-щастлив от всички. Ти си героят, по-силен от най-силния! Събираш се със семейството, храниш се и лягаш да спиш, а после получаваш инфаркт. Какво може да сториш? Тези неща са отвъд човешките ни представи.
Много пъти е ставало така, че играчи и бегачи се състезават, а после влизат в болница и умират. Нима са можели да знаят три часа преди това, че ще умрат? Да кажем, че бягаш маратон – леко, бодро, не с последни сили. После ти става зле, отиваш на лекар, постъпваш в болница и умираш. Няколко часа преди това не си усещал неразположение. Ако те очаква внезапна смърт, какво можеш да направиш? В кой момент ще се случи инфарктът?
Един ден, около три и половина следобед, Лили, Чита и Хридай си говорили надълго и нашироко за какво ли не. После Чита отишъл да работи в столовата, а Лили тръгнала на кратка разходка. Нямало я само петнадесет минути. Когато се върнала, брат ми Хридай лежал пред изображението на Майка Кали. Главата му била клюмнала и имал силно кръвотечение. Повикахме лекарите на ашрама и отидохме в главната болница на Пондичери. Лекарите обявиха, че е починал веднага. Сестра ми се разхождала само петнадесет минути, а през това време брат ми получил масивен инфаркт.
Когато смъртта дойде на мига, какво можеш да сториш?
Моят брат Чита страда дълги години. Три пъти поемах пълната отговорност и го спасявах. Един ден той се връщал от столовата с три плода. На пет-шест метра зад него била съпругата на моя най-скъп, наистина най-скъп приятел. Тя идвала в нашия дом да поговорят за Америка и за живота ми там. Манту вървял двадесет метра по-назад. Тя била на няколко метра зад Чита, а Манту – на двадесет. Чита казал на жената: „Моля, седни. Аз само ще оставя плодовете на леглото“.
Тя била на четири или пет метра от брат ми, когато той получил инфаркт. Живял единадесет часа, а после починал. Бог довел тази жена в дома ни за разговор. Ако не е била там, ако Манту не е бил там, колко ли часове са щели да минат, преди да намерят Чита.
Тази жена ни обича и ние я обичаме. Наистина е хубаво да разговарям с нея! Тя не знае бенгалски, а моята граматика на хинди е много далеч от съвършенството. Тя не говори английски, не го е научила в ашрама. И все пак си говорим!
Какво можем да сторим? Трябва да ценим само щастливите мигове, щастливите мигове. Животът е за щастие, не за скръб, причинена от болести или смърт.
Да се върна на въпроса ти: винаги, във всичко трябва да се стараем да проявяваме мъдрост, мъдрост. Мъдростта ни спасява. Ако сме болни, трябва отидем на лекар. Някои ученици заявяват: „Няма да ходя на лекар, няма да ходя на лекар“. Тогава аз казвам: „Не, трябва да отидеш.“ Но само някои ученици го правят.
