Въпрос: Макар че търпението е добродетел, трудно се разбира какво точно може да постигне търпението. Съвместими ли са изобщо търпението и целеустремеността?

Шри Чинмой: И в духовния, и в обикновения човешки живот търпението е от огромно значение. Всяка сутрин ние се молим на Бог за много неща. Молим Го да ни даде Светлина, Състрадание и Радост или да ни избави от нашите притеснения, тревоги, гордост, завист, несигурност и т.н. Но ако молитвите ни останат без отговор днес, утре или дори вдругиден, не бива само затова да спираме да се молим. Ние знаем, че ако продължим, един ден молитвите ни ще се сбъднат – дори и да минат столетия.

Умът казва: „Аз съм много искрен, затова молитвата ми трябва да се сбъдне днес или най-късно утре“. Но Бог си има Свое собствено Време. Искреността ни Той със сигурност записва в скрижалите на Сърцето Си, но ни е определил час. Едва в този час Той ще премахне всичките ни недостатъци и ще ни изпълни с добри качества.

Само по себе си обаче търпението не е достатъчно. То трябва да е подкрепено от сила на волята и целеустремена концентрация. Нищо не може да се постигне, ако изчезне силата на концентрацията. В истинската концентрация няма и следа от мисъл. Ако искаме целенасоченост, можем да я постигнем само като се концентрираме върху съвсем малък предмет – например върха на нокътя си. Колкото по-малък е обектът на концентрацията ни, толкова повече нараства силата на волята ни.

Ако търпението е подкрепено с целенасоченост, то един ден тази земя ще се превърне в Рай или Раят ще слезе на земята. Когато в търпението се влее целенасоченост, тя ускорява всичко. Тя съкращава времето, през което трябва да чакаме нещо. Тя също засилва и просветлява търпението така, че то да възприема очакването като кратко. Дори да сме чакали дванадесет или тринадесет години да се изпълни нещо, нашата целенасоченост ни кара да си кажем: „О, аз току-що започнах да проявявам търпение“.