Въпрос: Струва ми се, че докато възприемчивостта ни не стане съвършена и не разберем как е правилно да постъпваме, се налага да прекарваме известно време в бездействие, вместо да правим грешки. Съгласен ли си?
Шри Чинмой: Категорично не съм съгласен. Трябва да сме в движение като слон – но не като подивял слон. Слонът се втурва в една посока и се удря в стена, наранява се. Той препуска в друга посока и пак се удря в стена и пак се наранява. Но това поне е движение. След известно време слонът ще намери друг път: ще има широко отворена врата и той ще излезе. Но ако само стои и чака стените да паднат, слонът няма никога да бъде свободен.Ако чака вихрите и вълните да стихнат, преди да скочи в океана, плувецът ще чака вечно. Ще види на десет метра пред себе си огромна вълна и ще изчака тя да се укроти. После ще види как от двадесет метра се задава друга вълна. И така ще продължава до безкрай. Ако искате да дочакате подходящия момент, този подходящ момент няма да настъпи никога – никога!
По-добре е да сгрешите милион пъти, търсейки светлината, отколкото да бездействате. Докато правите грешки, вие изобщо не сте удовлетворени. Ала Бог е извънредно доволен от вас, защото полагате усилия. Вие не сте достатъчно мъдри да знаете накъде да се обърнете, за да стигнете до светлината. Но вашата готовност, порив и устрем да стигнете до целта със сигурност радват Бог.
Трябва да тръгнете на път, колкото и да сте несъвършени. Дори да не можете да вървите, както трябва, а само да пълзите, не отлагайте. Вие ще кажете: „Нека изчакам, докато се науча да спринтирам; всъщност ще почакам, докато стана най-големия спринтьор на света“. Само че този ден няма никога да дойде. Трябва да вървите най-бързо, но според вашата възприемчивост. А възприемчивостта ви ще расте само ако тръгнете. В момента можете само да пълзите. Но ако започнете да пълзите, Бог ще ви даде способността да се изправите. Може много пъти да се спъвате и да падате. Но ако също като малкото дете всеки път ставате и се опитвате да вървите, накрая ще се научите. И после, ако се стремите да станете още по-бързи – да тичате към целта си – Бог ще ви даде и тази способност. Ако обаче само седите и чакате да станете най-добрия бегач в света, то вие никога няма дори да започнете пътуването си.
Възприемчивостта идва от неспирния поток сълзи за Бог. Няма друг начин да създадете или да развиете възприемчивост. Сълзите трябва непрестанно да струят от сърцето ви към Бог. Само тогава ще можете да имате възприемчивост. Но ако не правите нищо, а само чакате да дойде възприемчивостта, тя няма никога, никога да дойде.
Така че най-добре е да започнете на мига. Недейте дори да мислите за възприемчивостта си. Не мислете за състоянието на тялото, ума и витала си. Мислете само за вашата готовност, порив и устрем. Готовността, поривът и устремът ви ще породят възприемчивост. Бог ще ви даде възприемчивост според вашата готовност, порив и устрем.
Затова аз не съм съгласен с твоята теория, че е по-добре да чакаш. Всеки ден, в който чакаш, е ден на поражение. Но ако започнеш пътуването си, то всеки час и всеки миг ще прибавят успех и напредък в духовния ти живот.
