Въпрос: Астрономите много си противоречат по въпроса дали вселената се разширява безкрайно, или е ограничена. Коя гледна точка е правилна?

Шри Чинмой: Трябва да знаем, че има две вселени. Едната е географската, другата – вселената на съзнанието. Така че, ако учените говорят за вселената на съзнанието, бих искал да кажа, че тя непрекъснато се разширява. Географската вселена обаче е ограничена. В нашите умствени представи ние мислим за света, после за вселената и след това за самото творение. Всяко е по-огромно от предишното. Но трябва да знаем, че нещата, които можем да създадем или да си представим с умствените си възможности или дори с интуитивните си способности, са ограничени. Неограничена е вселената на съзнанието, която постоянно надминава себе си и се разширява.

Когато чуем, че вселената става по-голяма, трябва да знаем, че всъщност това, което расте, е духовната вселена. Аз винаги казвам, че човешкото сърце е мъничък мускул, но духовното сърце, което е в мен, във вас, във всекиго, побира Вселенското Съзнание. Това сърце по съвършен начин побира вселената, независимо колко се разраства тя. Вселената е винаги в това сърце.

Ние моделираме една вселена с умствените си предубеждения, но тя няма нищо общо с реалността на душата. Вселената, свързана с реалността на душата ни, постоянно се разширява и отива отвъд себе си. Ние се докосваме до тази духовна вселена, когато постигнем върховно вътрешно преживяване или осъзнаване. Преди това вътрешната вселена е изцяло умствена идея. Ние се опитваме да си я представим, но дори когато използваме силата на въображението си, тя е ограничена. Представяме си безкрайна зелена шир, която се простира много далеч. Струва ни се, че нашето въображение е безгранично, но тъй като си служим с ума, след пет, десет минути или след пет часа то ще спре. Въображението не може да отиде по-далеч, защото е в света на ума. Ако след това отидем отвъд умствения свят, в интуитивния, там отново ще зърнем безкрайната вселена, но това видение е само като малко пламъче. Онзи ден отговарях на въпрос за интуицията. Казах, че тя е като пламък – но когато се отвори третото око, ние виждаме разликата между пламъка и слънцето. Така че, докато не се отвори третото око, всичко е съвсем малко. С интуиция и въображение можем да научим нещо за вселената, но не и да я променим. Само когато третото око се отвори и започне да работи, ние можем да изгорим всички злини, сторени в миналото ни, и да ускорим бъдещия си напредък.