Въпрос: Какво ще стане, когато физическото слънце остарее толкова, че да угасне? Или какво ще стане, когато земята съвсем остарее?
Шри Чинмой: Мило дете, ние не знаем какво ще стане в следващия миг. Тази звезда – слънцето, става студена, по-студена, най-студена. Но Бог знае колко хиляди прераждания ще имаш ти, преди да изчерпи тя всичката си светлина. Кой знае? Много преди да престане да свети, ти ще осъзнаеш Бог и тогава ще можеш да се погрижиш за тази звезда. Сега се страхуваш, че тя ще изчезне. И дори тази звезда наистина да изчезне, Бог все още Го има. С едно мигване на окото Той може да създаде друга звезда-слънце, която да започне отначало като новородена и отново да дава светлина.Бог може да замени всекиго и всичко. Както винаги казвам, никой не е незаменим – и тази сегашна звезда-слънце не е незаменима. Бог си служи с някого или с нещо, затова казваме, че този човек или този предмет е незаменим. Всеки, с когото си служи Бог, е незаменим. Бог е навсякъде, само че Той дава възможност на даден човек или предмет да Го прояви. Когато аз се възползвам от някого, в моите очи той е незаменим. Телефонирам на човека и го моля да отпечата една книга незабавно. Когато му се обадя, той е незаменим. Но в следващия момент, ако не искам книгата да се печата, аз няма да възложа работата на този човек и тогава няма да го смятам за незаменим. Когато рисувам, дясната ми ръка е незаменима, защото я използвам. Но ако не искам да я използвам, ако реша да си послужа с лявата ръка, Бог ще ми даде тази способност, защото Той присъства и в лявата ми ръка.
Така е и с Бог по отношение на някоя планета или човешко същество – когато си служи с нещо или с някого, за Него човекът или предметът е незаменим. Когато някой на земята върши нещо, Бог наистина му дава чувството, че е незаменим, защото Божието Съзнание е насочено към този човек. И така, Бог е дал на слънцето възможността да дарява светлина. Божието творение не е започнало с тази звезда-слънце. Неговата Тишина е била творението, Неговата Мечта е била творението. Бавно и постепенно са възникнали планетите, звездите и всичко останало. Бог живее във Вечното Сега. Бог никога не мисли. Той не притежава ум или мозък като обикновените хора. Честно ви казвам: Бог не само не използва мозъка си, Той дори няма такъв. Можете да се опитате да Му дадете мозък – Той ще го приеме с благодарност. Но тъкмо сега Бог не използва ума. Той не пресмята нищо. Бог не се съгласува с изчисленията. Бог наистина не се съгласува с математиците. Затова аз бях слаб ученик по математика.
Ако започнете да пресмятате нещо, вашата истинска радост изчезва. Когато видите разхвърляни банкноти, може да си помислите: „Ах, толкова много пари!“ После, щом започнете да броите банкнотите от един долар, цялата купчина пари се оказва двадесет долара. Преди броенето сте се радвали – мислели сте, че имате много пари. Но щом сте чули „двадесет“, всичкото ви вдъхновение и радостта ви са се изпарили.
Бог е мъдър и затова Той не брои. Броенето означава обвързване – обвързвате съкровището си, богатството си, осъзнаването си. Бог не иска да Се обвързва. Затова Той продължава все да твори. В мига, в който започне да пресмята, всичко се изгубва – Неговата Радост изчезва.
