Въпрос: Какво трябва да правя, когато ми се наложи да дам съвет на някого?
Шри Чинмой: Ако усетиш, че имаш вътрешен подтик да дадеш на някого съвет, направи го. Все пак моят съвет може да се окаже по-категоричен и да има по-бърз ефект от твоя. Твоят съвет, уверявам те, не може да бъде толкова висш, божествен, духовен, дори по-плодотворен от моя.Но твоят съвет със сигурност ще е полезен, ако почувстваш моето присъствие и ако имаш огромна посветеност към мен, докато даваш съвет на своите духовни братя и сестри. Ако имаш тази огромна посветеност, докато съветваш, уверявам те, че в такъв момент няма да можеш да сгрешиш.
Когато дават съвети, някои от учениците ми веднага се смятат за равни с мен. Те напълно забравят, че са мои ученици и че аз знам малко повече от тях. Те имат пълната възможност да разкрият себе си. В такъв момент те отричат, че аз съществувам в живота им.
Нека предположим, че някой има нужда от твоя съвет. Дори и да не е така, ти се чувстваш морално задължен да му го дадеш. Той ти е отдавнашен приятел, а сега над него са надвиснали облаци. Съмнението и други враждебни сили са навлезли в него. Ако си изпълнен с посветеност към мен, докато по необходимост даваш съвет, тогава ти като магнит ще привличаш моята мъдрост и светлина. И те ще отидат при човека, на когото искаш да ги дадеш. Хората правят грешки, защото напълно забравят за мен. За няколко минути те се превръщат в Учител за дадения търсещ, на когото говорят. И после допускат грешки.
Понякога, ако съветваме хората, когато не ни молят за това, те ще ни разберат неправилно. И въпреки това трябва да опитаме. Дъщерята няма да поиска съвет от майка си. Но ако тя постъпва неправилно, нима майка ѝ просто ще чака? Майката няма да каже: „Ако ме помоли, ще я упътя, ще ѝ дам съвет, но дотогава ще си мълча. Нека първо се изгори, а после ще се научи“. Майчиното сърце няма да позволи дъщеря ѝ да се изгори. Ако майката се опита да се намеси, тя може да бъде разбрана неправилно и детето може да се ядоса, но дългът на майката е да го спаси. Затова, когато давате съвет, почувствайте този човек като едно напълно изгубено дете. Много пъти е ставало и много пъти ще става така, че Всевишният иска даден човек да има определено изживяване, така че в бъдеще да бъде по-внимателен в духовния си живот. Когато даваш съвет, можеш да сгрешиш. Но как да разбереш дали Волята на Бог е да помогнеш на този човек в този момент? Как ще разбереш дали съветът ти е навременен? Той има нужда от помощ, но ти можеш най-добре да помогнеш по време на своята медитация. Тогава отиваш при когото трябва, при Всевишния. „Всевишни, чувствам, че този човек се нуждае от помощ. Но кой съм аз, та да му помагам? Само Ти можеш да му помогнеш.” Всевишният със сигурност ще чуе молитвата ти и после по Свой начин ще направи необходимото.
Много често духовните Учители постъпват по този начин. Те винаги предлагат своята добра воля, дори когато учениците са напуснали тяхната пътека. Ако тези хора са в затруднение, тогава те се молят на Всевишния да ги просветли. Това е най-успешният начин, защото Самият Всевишен приема молбата.
Но ако в такъв момент ти е трудно да предадеш волята си на Всевишния и ако имаш много добро сърце и чувстваш, че човекът се нуждае от помощта ти, тогава другият начин да помогнеш, е да имаш огромна посветеност, докато даваш съвет. Трябва да имаш посветеност към Всевишния или към Учителя. Ако предложиш посветеността си на Учителя, той веднага ще я отнесе там, където трябва, в Нозете на Всевишния. Посветеността е като цвете. Или ти самият слагаш цветето на олтара, или го оставяш пред вратата и човекът, който е вътре, ще го постави на олтара. Но и в двата случая цветето ще е оставено на правилното място.
