Въпрос: Вие имате хиляди ученици. Това означава ли, че всяка душа ви докладва ежедневно или веднъж седмично?

Шри Чинмой: Не е нужно всяка душа да ми докладва ежедневно, но тя може да ми изпраща съобщения по всяко време. Има ученици, които са ми много близки и които имат мои еманации, „прикрепени” към техните души. Еманацията е моят вътрешен представител, свързан с определена душа, който има свободен достъп до мен. Еманацията може да ми съобщи по всяко време какво правите, въпреки че обикновено тя идва при мен рано сутрин. Понякога умът ми може и да не получи това съобщение или да не знае за него. В този случай еманацията ще се опита да разреши проблема сама чрез душата на ученика. Еманацията ще донесе посланието до моята душа, тя пък ще посъветва душата на ученика директно, защото този човек ме е приел като свой Учител. После душата на ученика ще се опита да убеди ума да направи нещо, и това нещо ще се прояви пред ума като откровение. Умът може и да не получи пряко послание от мен на външен план, а моят ум може и да не знае всички подробности на физически план, като например как точно ще се случи нещо. Но ако еманацията дойде и ми каже, че даденият ученик е постъпил неправилно или е в затруднение, и ако почувства, че физическият ми ум трябва да знае за ситуацията, тя ще каже на моето вътрешно същество, а то ще информира физическия ми ум.

Понякога ученикът може да ме извести чрез писмо. Преди известно време ти ми съобщи за един семеен проблем. Когато получих писмото ти, моето вътрешно същество ми каза още преди да го отворя, че всичко вече се е оправило. Тоест, случаят е бил разрешен според волята на Божественото, на Всевишния. Моят ум не знаеше външните обстоятелства, докато не прочетох писмото дума по дума.

Когато разбера, че даден проблем е преодолян на вътрешен план, тогава умът ми може да попита моята душа какво е направено на физически план и какво ще се случи сега. Иначе не е задължително душата да информира физическия ум. В обикновения човешки живот ние смятаме, че не знаем нещо, докато умът не го разбере. Но въпреки че физическият ум може да не знае нещо, друга част от нашето същество го знае.

Душата почти непрекъснато моли ума да се разшири. Умът може да чете вестници и да научава милион неща – че там някой е бил наръган с нож, че другаде е избухнал скандал. Тази информация дава на ума само временна радост. Но след около час като чистач на смет душата обира тази информация от ума, тъй като тя изобщо няма да ни помогне в духовния живот. Ние живеем на земята и затова изпитваме удоволствие, щом разберем какво правят другите. Но това не храни душата ни, не ускорява нашата проява и не ни дава удовлетворение.

Духовният Учител няма нужда да знае, нито пък знае какво ще ядеш за закуска или какво е казал президентът на жена си вчера. Но той наистина знае главното, най-важното нещо и то е дали душата на ученика се изкачва или слиза по дървото, или пък стои на едно определено място, било то много ниско или много високо. Какво кара душата да слиза надолу? Емоционалният витал или съмняващият се ум смъкват душата надолу. А какво я издига? Това е вътрешният плач, стремежът.

Някои хора ме питат защо не използвам окултни сили, за да се добера до външна информация, но защо ми е да ги използвам, за да разбера какво става на външен план? Тези сили могат да бъдат използвани за по-висши цели. Ако имаш един долар, това не означава, че трябва целия да го похарчиш за кафе или чай. Можеш да го използваш за нещо, което си струва повече. От друга страна, има нещо, което може да ви донесе външна информация много по-бързо от окултната сила, и това е силата на душата. Във вашата къща, във вашето същество, главният обитател е птицата на душата ви. Ако уловя птицата и я попитам какво става, тя незабавно ще ми каже всичко за своята клетка. Разбира се, душата не бива непрекъснато да казва на Учителя какво се случва.

Някои хора може би се чудят защо някои от приближените ми ученици искат съвета ми за външни неща, след като Бог ни е дал достатъчно интелигентност, за да знаем какво да кажем на другите. Но понякога имаме усещането, че тази интелигентност изобщо не ни помага. Ние знаем какво трябва да кажем на приятелите си или на враговете си. Но дори когато кажем това, което трябва, нямаме задоволителен резултат. Когато обаче съобщим на духовния Учител за външните обстоятелства и той знае какво ще кажем, незабавно зад нашите думи застава една допълнителна сила. Това не означава, че винаги ще успяваме. Тази сила само ще бъде вложена във вас и ще идва като допълнителна помощ. И когато после говорите с някого, отговорът, който ще получите, няма да ви въздейства. Вие може да победите, може и да изгубите битката, но благодарение на помощта на Учителя няма да се разстроите от това. Това е най-важното: последствието, резултатът от случката няма да ви повлияе. Вие ще запазите спокойствието си. По същия начин аз моля учениците да ми казват къде ще ходят, дори ако отиват на почивка или на обикновено пътуване, защото точно при такива пътувания стават най-различни инциденти. Ако пък отиват някъде, за да вършат нещо свързано с нашата мисия, като например да открият Център, тогава имат още по-голямо основание да ме информират.

Питат ме защо трябва да знам какво прави даден ученик, къде ще лепи плакати или с кого ще разговаря. Ако ученикът ме е информирал какво ще прави, тогава аз ще мога да му дам огромна сила за това. Тази сила ще навлезе в него и дори всичко да се провали, дори външно да няма никакви положителни резултати, той все пак ще може да изпита една вътрешна радост, че дава всичко от себе си за Всевишния. Ако знаете, че на външен план аз съм информиран за това, което вършите, ще има вътрешна радост. Тази вътрешна радост сама по себе си е напредък. Но дори ученикът да не ми каже нещо външно, аз вътрешно го зная.

От търсещия зависи дали ще информира Учителя1 или не. Ако търсещият чувства, че и Учителят се е включил, тогава той ще е щастлив и радостен независимо от резултата. Но търсещият може да реши, че в даден случай не се нуждае от Учителя. Той е достатъчно интелигентен, има адвокати и всичко необходимо, за да се изправи срещу ситуацията. В такъв момент Учителят няма да каже, че си глупак. Не, Учителят само ще каже, че щом можеш сам да се справиш със ситуацията, много добре. Способността и увереността в себе си, ако тази увереност е истинска, са дошли отгоре, от Всевишния. Тогава Учителят е много щастлив, защото няма никаква разлика между неговото ръководство и ръководството, което идва от Най-Висшето.