Въпрос: Искреността в ума и витала еднаква ли е за всички търсещи, или е различна за всеки отделен човек?
Шри Чинмой: Зависи от степента на напредък на търсещия. Искреността на едно дете, искреността на един млад човек и искреността на един възрастен във физическото, витала и ума не са непременно еднакви. Ако детето е направило нещо лошо, тогава то ще разкаже цялата история от начало до край. Ако един пораснал или млад човек е направил нещо лошо, той е по-сдържан. Той може да каже само няколко думи за стореното. А четиридесет или петдесетгодишният човек само ще каже: „О, направих грешка“. Толкова ще трае неговата искреност. Така че искреността бива изразена от трима различни хора по три различни начина. Ако детето е искрено, ще разкаже цялата случка – как е започнала и как е приключила.Младежът ще сподели само няколко изречения и после ще спре. А петдесет или шейсетгодишният дори няма да назове събитието. Той просто ще каже, че е допуснал грешка.
Когато става въпрос за разпознаване на неискреността, едно дете може и да не знае, че понякога е лошо. Порасналият човек ще знае какво е искреността и какво е неискреността, но може и да не оцени това, че казва истината. Понякога възрастният човек ще повтори същата лъжа десет пъти, за да докаже, че е искрен. Ако някой каже една лъжа, тогава трябва да бъде готов да каже още десет, за да спаси първата лъжа. Много хора са готови да изрекат още десет лъжи или да повтарят същата лъжа отново и отново. Те събират отрицателната сила и я предлагат на първата лъжа. После са убедени, че казват истината. Много пъти те знаят, че са излъгали, но просто продължават. След като са казали същото нещо двайсет пъти, за тях то вече не е лъжа – то става чисто евангелие. Дотолкова са свикнали да го казват, че е станало неразделна част от техния живот. За тях неискреността е стана искреност, но другите могат да я проследят като неискреност.
А понякога самата искреност среща отпор от човешките същества. Видели сте нещо или сте направили нещо, но ако десет души не са го видели, тогава влизате в съмняващия се човешки ум. Въпреки че знаете, че сте направили нещо добро или лошо, идва време, когато се съмнявате в себе си и чувствате, че не може да сте го сторили. Струва ви се, че някой друг го е направил.
