Част III – Благодарност и Волята на Всевишния

Въпрос: Можете ли да поговорите за смирението и благодарността?

Ако можем да добавим подходящи прилагателни към тези две думи, тогава ще предадат повече светлина и повече дълбочина на търсещия във вас, на търсещия във всички човешки същества. Към смирението бих искал да добавя „искрено“ – искрено смирение. Към благодарността бих искал да добавя „душевна“ – душевна благодарност. Благодарността трябва да бъде изпълнена със съзнанието на душата, иначе не е благодарност. Тя става хитър начин да получим нещо повече от човека, към когото изразяваме благодарността си. Докато душевната благодарност се предлага на някого за това, което сме получили. Дори ако този човек не ни даде нищо повече в живота, дори и частица радост и любов, ние завинаги ще му останем благодарни за това, което е направил. Винаги ще бъдем благодарни за начина, по който подаръкът му е обогатил нашия живот на стремеж или значително е преобразил живота ни и ни е отвел съзнателно до най-висшия Източник. Когато предложим душевна благодарност, тя е нашето вечно признание за това, което сме получили от някого по пътя на нашето вечно пътуване през Вечността към брега на Красотата, Светлината и Насладата на Безкрая.

Христос и всички духовни Учители без изключение са ни казвали, че смирението е от постоянна необходимост, за да постигаме най-бърз и сигурен напредък в духовния живот. То е необходимо, за да зърнем Лицето на нашия Любим Всевишен, Вътрешния Водач. Вътрешното смирение и благодарност са нашите най-високи постижения. Когато се чувствате смирени, усещате, че вашето тяло, витал и ум откликват на повелите на душата ви. Ако се чувствате благодарни, искрено благодарни, душевно благодарни, тогава сте завоювали най-високото постижение, което земното съзнание може да предложи на Небесното съзнание.

Въпрос: Как мога да имам повече благодарност в ежедневния си живот?y life?

:PROPERTIES:
:keywords:
:genre: qa
:cite-key: SGM:23-bg
:END:

Шри Чинмой: Правете само едно нещо: трябва да сравните къде сте сега вие като личност и къде сте били преди осем години. Много добри и лоши неща са ви се случили през тези осем години, но като цяло ще видите, че преди осем години дори не сте били в подножието на дървото на осъзнаването. Били сте на милиони мили далеч от осъзнаването си. А сега не само сте застанали в подножието на дървото, но и сте се изкачили на значителна височина. Докато сте се изкачвали, може да сте имали всякакви опасения, но въпреки това сте там. Някои хора, които са се страхували, докато са се катерили, са паднали долу. А други сега са започнали да се страхуват и не могат повече да отидат по-нависоко. Страхът, съмнението и притеснението също са идвали при вас. Но трябва да попитате вътрешното си същество: „На същото място ли съм, където бях преди осем години?“. Отговорът ще бъде: „Не. По онова време дори не бях близо до дървото“. В този момент идва благодарността.

Трябва да видим положителния аспект на това, което сме постигнали и в което сме израснали. Винаги казвам, че миналото е прах. Миналото ни е донесло разочарование, не просветление. Но в същото време трябва да знаем разликата между миналото, което е прах, и настоящето, което не е прах. Направили сме доста крачки напред през изминалите няколко години. Така че ако сме се превърнали в нещо, което не сме били преди, тогава е напълно възможно да се превърнем в нещо безкрайно по-добро в бъдеще. Ето защо предлагаме благодарността си на Всевишния.