Концентрация и искреност
Концентрацията, медитацията и съзерцанието изцяло зависят от нашия вътрешен плач. Когато едно дете е гладно, наистина гладно, то плаче. То може да е на първия етаж, а майка му може да е на третия етаж, но когато майката чуе неговия плач, тя слиза незабавно да го нахрани.Нека да приемем концентрацията като вътрешен глад. Ако сме наистина гладни, нашият Баща Всевишният ще дойде, тичайки, без значение къде плачем. Ако имаме дълбочина и искреност в плача си, тогава ви казвам, че ще можем да се научим да се концентрираме за няколко дни. Иначе може да отнеме години и години. И тогава кога ще имаме време да започнем нашата медитация и съзерцание, които са по-висши предмети? Има хора, които са прекарали четиридесет години, учейки се как да се концентрират. Те не са развили вътрешен плач. То е като добър ученик и лош ученик. Един лош ученик ще се проваля и проваля, и проваля, докато добрият ученик всяка година ще отива в по-горен клас.
От друга страна, Богоосъзнаването не е като да пиеш вода, не е като разтворимо кафе, нещо, което ще получите незабавно. Не, това отнема време. Ако някой ви каже, че ще може да ви накара да осъзнаете Бог за една нощ, то тогава не го приемайте сериозно. Вие сте ходили на училище, в колеж и университет. Отнело ви е двадесет години, за да получите магистърска степен, което е резултат на външно знание. А Богоосъзнаването, което е безкрайно по-важно и по-значимо, естествено ще отнеме доста повече години. По никакъв начин не искам да ви обезкуражавам. Само искам да кажа, че ако гладът е искрен и ако отчаяно се нуждаете от Бог, тогава, ако се нуждаете от силата на концентрацията, аз ви уверявам, Бог ще ви даде силата на концентрацията.
Има също и нещо практично, което можете да направите, за да увеличите силата на концентрацията си. Моля ви, почувствайте, че вътре в ума ви има стая и естествено има също и врата. Застанете или в стаята, или извън стаята, точно пред вратата, и чакайте там да видите кой идва. Щом видите, че някакви хора идват –- „хора“ тук означава мисли – просто дръжте вратата затворена. В началото, за да станете силни, не пускате никого вътре. Иначе, докато позволявате на приятелите си да влязат, враговете ви също могат да влязат и тогава ще бъдете напълно загубени. Но идва време, когато ставате вътрешно силни и сте в състояние да допускате само приятелите си да влязат. Тогава ще каните само приятелите си вътре, а враговете ви ще остават отвън.
Добрите мисли са ваши приятели. Мисли за любов към Бог, за саможертва са добри мисли. Така че, когато тези добри мисли искат да влязат в стаята ви, трябва да оставите вратата отворена. Но още щом видите лоши мисли като страх, съмнение, ревност, раздразнение, депресия и т.н., ще държите вратата затворена.
Ако редовно се занимаваме с концентрация и медитация, със сигурност ще успеем. Ако сме наистина искрени, ще достигнем целта. Но трудността ни е в това, че сме искрени за един ден или за седмица, а после чувстваме, че това не е за нас. Ние искаме да осъзнаем Бог за една нощ. Ако не можем да получим нашето Богоосъзнаване за една нощ, тогава си мислим: „Добре, нека се молим една седмица, един месец, една година“. Ако след една година не осъзнаем Бог, ще се откажем. Чувстваме, че духовният живот не е за нас, той е само за другите.
Това е като да включите газовата печка. Ако завъртите копчето само малко и после спрете, тогава пламък няма да се появи. Трябва да завъртите копчето до определена точка и само тогава ще се появи пламък. Докато помествате копчето само малко и после си мислите: „Няма да има пламък, така че най-добре е да върна копчето обратно или да го оставя там, където е“. Именно това се случва. Хората правят една стъпка и чувстват, че Бог не е там. Но Бог е на края на двете стъпки. Ако не отидем до крайната граница, където е Той, как ще можем да Го видим?
