Лъвът и козлите

Най-големият ми брат Хридай и брат ми Читта винаги получаваха пълни шестици по математика. Те приличаха на баща ни. Сестра ми Ахана изкарваше четири и половина, а Манту около четири. Аз връзвах едва тройката. За щастие в индийската система с тройка се преминаваше. Понякога с огромна трудност стигах до четворка.

Аз наизустявах всичко от учебника, но учителят сменяше въпросите на изпита и от моето зубрене нямаше никаква полза.

Докато братята ми бяха в колежа, баща ми, както си лежеше и си почиваше, им даваше уравнения, които бе запомнил наизуст. Той им помагаше да решават задачите си с такава скорост и с такава точност, че винаги ги смайваше. Какъв ум имаше баща ми! Ето защо леля казваше, че баща ми е лъв, а братята ми са козли.

Учителят ми по математика в Ашрама бе толкова мил! Той бе най-близкият приятел на брат ми, а също и приятел на семейството. Той винаги ме харесваше, независимо че не можех да науча добре математиката. Полагаше много усилия да ме научи, но беше безполезно. По-късно той преведе на бенгалски пиесата, която бях написал за Шри Ауробиндо.

Веднъж, когато се върнах в Индия, след като вече живеех в Америка, аз срещнах учителя си по математика в един музикален магазин. Имаше само един стол и той стана от него.

Казах: „Какво? Какво?“.

Той рече: „Ти трябва да седнеш!“.

Отвърнах: „Ти си моят учител. Аз толкова те обичам и уважавам“.

Той каза: „Как мога да седя сега, когато зная кой си ти?“.

Той искаше да си купи хармониум, но излезе от магазина, без да го стори. Аз бях влязъл в магазина, за да си купя флейта. Попитах собственика дали учителят ми е проявил интерес към някой определен хармониум. Собственикът отговори: „Да, хареса си ето този, но нямаше пари за такъв скъп хармониум“.

Затова аз му купих този хармониум. Натоварих го в една рикша и отидох до дома му. После оставих хармониума точно пред вратата.

На следващия ден той дойде у дома. Естествено той знаеше, че аз съм виновникът.

Братът на моя учител по математика беше опората в Ашрама. Той почина преди около двадесет години. Преди около пет години учителят ми сънувал един сън. В този сън брат му дошъл при него и му казал: „Утре сутринта иди да се видиш с Чинмой“.

На другата сутрин той дойде пред дома ми и завика: „Чинмой!“. Каза ми: „Сънувах брат си и той ми заръча да дойда при теб“. Той толкова обичаше и уважаваше брат си. „Тази молба има ли някакво специално значение?“ – попита той.

Казах му: „Брат ти не ти ли е казал, че се е преродил?“.

„Не!“ – отговори той.

Аз казах: „Със сигурност той сега е в Русия!“.

„Брат ми? Когато беше много сериозно болен, той най-малко двадесет пъти ми каза, че ще отиде в Русия.“

Отвърнах: „Ето защо брат ти те е помолил да дойдеш при мен. Той иска да знаеш, че сега е в Русия“.

Той беше много щастлив, защото точно това му бе повтарял няколко пъти брат му.