Братовчедът свами на баща ми
Лелята на баща ми имаше син, който бе приел духовния живот и бе посветен като свами. Тя винаги плачеше за сина си и затова по нейна молба баща ми трябваше да отиде да се види със сина ѝ в ашрама на неговия Гуру и да го помоли да се върне при майка си.Свамитата водят много аскетичен живот. Те се отказват от света и живеят от подаяния. Веднъж след като даден търсещ е ръкоположен като свами, той няма право да докосва ничии нозе, освен тези на своя Учител. Но когато баща ми отишъл в ашрама, в мига, в който го видял, неговият братовчед се затичал и паднал в нозете на баща ми. Гуруто казал: „Що за ученик имам? Какво правиш?“.
Баща ми беше по-голям от братовчед си и затова братовчед му казал: „Това е по-големият ми брат и трябва да докосна нозете му“. Гуруто му отправил усмивка, изпълнена със състрадание и благословия.
Баща ми казал: „Майка му помоли да го върна при нея. Тя умира за него. Моля ви да му позволите да си отиде вкъщи за няколко месеца“. Гуруто любезно дал съгласието си.
Поради своята обич към баща ми, братовчед му напуснал Учителя си и се върнал у дома.
Лелята на баща ми живя само месец или два след това. Синът ѝ остана, докато тя почина. После той каза на баща ми: „В този живот имам една единствена молба към теб“. Баща ми знаеше за какво става дума и отвърна: „Съгласен съм!“. Братовчед му никога не се върна отново при семейството си. Той остана завинаги със своя Гуру.
Веднъж в годината баща ми ходеше да види братовчед си в ашрама на неговия Учител. Веднъж, когато бях девет или десетгодишен, цялото ни семейство отиде с баща ми, за да видим братовчед му. Неговият Гуру бе много учтив с цялото ни семейство.
Когато дойдох в Америка, този мой чичо се молеше всеки ден да не започна да пия вино, да не водя небожествен живот и да не се развратя. Той беше чувал, че Америка е толкова небожествено място. Написа ми едно изпълнено с обич писмо, в което ме предупреждаваше да не стана порочен в Америка.
Този мой чичо бе много привързан към цялото ни семейство. Той даваше специални имена на братята и сестрите ми, наричаше ги космични богове и богини. Преди няколко години той почина на осемдесет и девет. След смъртта си той дойде при мен и ми показа огромната си обич и състрадание. Сега той знае кой съм аз.
