Утеха от раковината на Кришна

След като баща ми беше кремиран, ние се прибрахме вкъщи и всички плачеха неспирно. Нямаше кой кого да утеши. След три часа един бенгалски вестник на име Панчаджаня или „Раковината на Кришна” излезе със статия изцяло за баща ми. Когато погледнах статията, изпитах такова облекчение. Веднага щом прочетох колко добър и колко благороден човек е бил баща ми, аз спрях да плача.

Даже и след това седмици наред не можех да не заплача, когато сутрин рано поглеждах към неговата снимка. Аз бях благодарен, аз се възхищавах и го обожавах, като казвах: „О, аз съм негов син“.