Плесница от баща ми

Баща ми ме е удрял само веднъж. Когато бях на шест получих една плесница от баща си и тя беше първата и последната. Майка ми често ме пошляпваше, но баща ми го направи само веднъж. Никога няма да забравя случката. И защо няма да я забравя? Заради белега на лявата ми китка.

Една вечер в петък, когато татко се беше върнал от града, аз се хвалех, че съм се научил да се катеря на манговото дърво във градината. Той не ми повярва и аз исках да докажа, че мога. Взех един голям нож и изтичах в градината. Исках да изкача дървото и да отсека едно клонче от върха, за да му го покажа.

Веднага щом се изкачих на върха, първото нещо, което направих, бе да порежа китката си с ножа. Започнах да плача и слугата, който ме бе последвал в градината, се качи на дървото и ме отнесе при баща ми. Баща ми винаги беше тих и спокоен – мирът беше качеството на неговата душа. Но този път той така се разстрои, че ме плесна. Той каза на слугите, готвача и братята ми – на всички – да отиват да търсят доктор. В селото имаше трима или четирима лекари, затова той каза: „Който пръв открие лекар, да го доведе тука!“. Когато докторът дойде, каза, че не е толкова сериозно. Но баща ми беше притеснен, защото аз обилно кървях.

Никога, никога повече баща ми не ми се разгневи. Той получаваше от майка ми какви ли не оплаквания за моето държание, но винаги ме извиняваше и вземаше моята страна. Той никога, никога не ме удари пак, освен тогава.