На косъм от смъртта
Веднъж нашето семейство извършваше Кали Пуджа – празник, посветен на Майка Кали. По това време аз бях около седемгодишен. Много жертвоприношения бяха направени. Най-важното бе жертвоприношението на жива коза. Някой държеше здраво краката на животното, докато главата му се поставяше на края на ешафода. За да бъде жертвоприношението успешно, свещеникът трябваше да го извърши с един замах на своя остър ятаган. Ако свещеникът не успееше от първият удар, смяташе се, че злини ще сполетят семейството, извършващо празника.Според обичая, след козата се принасяха в жертва на Майка Кали и плодове. И в този случай свещеникът трябваше с един удар да разсече плода на две. После той захвърляше плода към зрителите, а късметлиите го хващаха.
Когато дойде ред на захарната тръстика, тя бе поставена на ешафода – там, където преди това бяха козата и плодовете. Горната част на тръстиката имаше няколко листа, които не ставаха за ядене, но основното стъбло е много вкусно. Забелязах как някои от моите приятели, които стояха близо до горните листа на тръстиката, лекичко се измъкнаха зад публиката и отидоха от другата страна. Те знаеха, че хубавите парчета от тръстиката ще паднат от тази страна.
Свещеникът беше стиснал ятагана в двете си ръце и го поклащаше над главата си, даже го размахваше още по-назад, за да постигне по-добър удар и да свърши работата си успешно. Веднага щом свещеникът замахна, аз скочих върху ешафода. За миг той спря замаха си.
Вълна от паника премина през наблюдаващите. На косъм се измъкнах от голямо нещастие. Ако свещеникът не беше успял да спре удара си, сега щях да съм на другия свят. За щастие божественото в свещеника незабавно го дари с необходимата сръчност, която спаси живота ми.
Баща ми се приближи спокойно и тихо към мен и ме прегърна с двете си ръце. По лицето му нямаше и следа от притеснение и страх – от него струеше една спокойна радост.
После баща ми дръпна свещеника настрани и каза: „Ти спаси живота на сина ми. Каквато и отплата да поискаш, незабавно ще ти я дам – пари, имот и всичко друго, каквото имам. Ще ти го дам тук и сега“.
Свещеникът, все още треперейки от преживяното, отвърна на баща ми: „Награда! Каква награда? Та аз спасих любимия син на моя благодетел! Каква по-голяма радост може да има на земята от това да спася най-малкия син на дълбоко уважавания от мен благодетел!“
