Въпрос: Има ли разлика между концентрацията и медитацията?

Шри Чинмой: Когато се концентрираме, ние фокусираме цялата си енергия и внимание върху една идея или обект. Не позволяваме дори една капчица мисъл да навлезе в ума ни, защото всяка мисъл е като тъмно петно върху сърцето ни. Обикновено се опитваме да се концентрираме върху нещо съвсем малко; мъничко, по-мъничко, най-мъничко. Но когато медитираме, медитираме върху нещо много обширно. В този момент ние сме дълбоко погълнати от широтата на действителността. Когато се концентрираме, ние се опитваме да получим съвсем малка реалност, така че да можем да станем неразделна част от нея. После от там израстваме в обширното. Но когато медитираме, от самото начало имаме работа със самата широта.

ума и го прави тих. Тя няма да позволи на нито една мисъл да навлезе в ума. Тя е като пазач, който стои на вратата и не допуска никой да влезе. Ето това е концентрацията. Но когато медитираме, умът вече е тих и спокоен. В такъв момент можем да наблюдаваме кои мисли са приятелски и кои не. Ако дадена мисъл е добра, божествена, блестяща, просветляваща мисъл, тогава ще ѝ позволим да влезе, защото тези мисли са наши истински приятели. Но ако дойдат страхът, съмнението, грижите, притеснението и завистта, ние не ги допускаме.

Концентрацията изисква бързина в ума. Той ще трябва да тича много бързо, за да навлезе в идеята или в обекта, за да стане част от него. В същото време концентрацията изисква бдителност. Умът не бива да позволява нещо да влезе в него. Преди да започне да медитира, човек трябва да практикува концентрация. Тя е като първото стъпало от стълбата. Трябва да стъпим на първото стъпало, за да можем да се качим на второто.