Въпрос: Когато сваляте определени качества като Мир, Светлина, Блаженство и Сила, вие сваляте определено количество от тях или просто го правите, докато ние престанем да приемаме?

Шри Чинмой: Нещата не се измерват по този начин. Това е като да се отвори един клапан – всичко потича много бързо в един безкраен поток. Не че аз ви свалям някакво определено количество, а вие приемате според капацитета си, не. Всичко идва в необикновени, неизмерими количества. После, когато вляза в някой човек, той получава съобразно своята възприемчивост. Понякога човек получава според колективния стремеж на групата, с която медитира. Това означава, че понякога човек получава според силата на своя стремеж и възприемчивост, друг път по колективен начин Мирът, Светлината и Блаженството се възприемат като цяло.

Много често виждаме как повече Светлина и повече Мир могат да влязат в ученика, ако той е отворил вътрешната си врата. И после какво става? Светлината и Покоят не се връщат обратно; те влизат в човека и остават там. Когато свалям нещо долу, то не се връща обратно. Вие приемате толкова, колкото можете, и остатъкът се задържа при нас в атмосферата.

Това ми напомня за една случка. Миналият път, когато бях в Пуерто Рико, една от ученичките, излизайки от гаража си, ме помоли: „Гуру, ще бъдеш ли така добър да затвориш вратата на гаража?”. И аз дръпнах вратата на гаража. После тя ми каза: „Помолих те да затвориш външната ми врата, но ти се моля да отвориш моята вътрешна врата”. Външната врата е вратата на чувствата. Колкото по-скоро ученикът може да затвори тази външна врата, която създава страха, притеснението и съмненията, толкова по-лесно ще отвори вътрешната врата, от която ще получи Мир, Светлина, Блаженство и Сила. Затова пожелавам на всички ви да дадете на вашият Гуру възможността да затвори вашата външна врата и да отвори вътрешната. Ако мога да сторя това с вашето съзнателно одобрение, аз ще съм много горд с вас.