Съзерцание в действие⁵

В духовния живот всеки търсещ има трима близки приятели. Това са концентрацията, медитацията и съзерцанието. Всеки търсещ има и по няколко врагове. За негова огромна изненада точно сега собственият му ум е неговият най-лош враг. Умът е този, който е нечист, несигурен, завистлив, подъл и обвързан със земята.

Концентрацията, най-скъпият приятел на търсещия, идва, за да го избави. Концентрацията преследва и гони лошите мисли, които нападат ума. После търсещият е благословен с божествени мисли – чисти, здравословни, благоприятни, просветляващи и осъществяващи мисли.

След това на помощ на търсещия идва приятелят-медитация. Този приятел му дава един тих и спокоен ум, така че той да може да има покой в изобилно количество още в началото на духовното си пътешествие. И накрая медитацията дава на търсещия безкраен мир.

Последен при търсещия идва неговият приятел-съзерцание и му предлага светлина и наслада. Първо съзерцанието прави ума напълно подготвен и съвършен инструмент на вътрешния Водач на търсещия. Той до такава степен усъвършенства ума, че умът във всеки миг може да чувства как божественият нектар протича в него и чрез него. Съзерцанието дава на търсещия нектара-наслада в безкрайни количества.

Когато търсещият започне да се концентрира, да медитира и да съзерцава, той започва да разбира, че има нужда от чист и възприемчив ум, от възприемчиво сърце и интуитивна способност. Той се нуждае от ясно приемане на вътрешната и външната действителност. Има нужда от чиста възприемчивост на вътрешната и външната действителност. Има нужда от интуитивната дарба да чете книгата на миналото, настоящето и бъдещето. Чрез мощната си концентрация търсещият става божествено възприемчив. Чрез душевната си медитация търсещият става върховно възприемчив. Осланяйки се на плодотворното си съзерцание, накрая той става съвършено интуитивен. После изведнъж той започва да чете миналото, настоящето и бъдещето.

Когато един търсещ се концентрира, медитира и съзерцава, той е искрен, истински и чист и не се интересува от признанието на света. Но светът не иска да му остане длъжен и затова изиграва своята роля. Когато търсещият се концентрира, светът се любува на мощните му очи. Когато търсещият медитира, светът обожава душевното му сърце. Когато търсещият съзерцава, цялото човечество обича плодоносната му душа.

Има две реалности. Едната е реалността, обвързана със земния свят. Другата е Реалността на волните Небеса. Обвързаната със земята реалност се занимава с ограниченото – с отлитащите мигове. Реалността на волните Небеса се занимава с Вечността. В съзерцанието търсещият обединява двете реалности. В съзерцанието търсещият се превръща в раждането на своето собствено пътешествие, във вечния поход и вечно надминаващата се цел на своето собствено пътешествие.

Концентрацията, медитацията и съзерцанието са от огромно значение в живота-действие на търсещия. Какво е действието? В обикновения смисъл действието е притежаване. Действието може да бъде отричане. Действието може да бъде и преобразяване.

Когато действието е притежание, ние се чувстваме нещастни. Когато накрая постигнем нещо, откриваме, че всъщност това нещо вече ни притежава. Разбираме, че сега зависим именно от милостта на това, което сме искали да притежаваме.

После идва време, когато притежаването вече не ни радва и се опитваме да се откажем от всичко. Чувстваме, че ще сме щастливи само ако можем да се откажем от всичко. Но и отричането не е верният отговор. Ако отхвърлим всичко, как ще можем да проявим божественото в себе си? Ако се откажем от тялото, защото е пасивно, ако се откажем от витала, защото е агресивен, ако се откажем от ума, защото е нечист, ако се откажем от сърцето, защото е безполезно и безпомощно – тогава как ще изведем напред вътрешната си божественост?

Притежаването не е отговор, а и отричането - също. Но и приемането не ни удовлетворява, защото светът е далеч от съвършенството.

Накрая идваме до осъзнаването, че преобразяването е единственият отговор – преобразяване на действителността. Ще приемем тялото, витала, ума и сърцето, но после ще трябва да ги преобразим. Пасивното тяло трябва да направим активно. Агресивният витал – динамичен. Нечистият ум трябва да се пречисти. Несигурното сърце трябва да стане сигурно и уверено. Преобразяването на нашата природа е от огромно значение. Ако променим своята природа, своето земно съществуване, само тогава ще бъдем съвършени инструменти, върховно избрани инструменти на нашия Възлюбен Всевишен. Само тогава ще можем да Го задоволим и да Го удовлетворим по Негов собствен Начин. Във и чрез мощна концентрация, душевна медитация и плодотворно съзерцание ще постигнем съвършенството на нашата природа.

Притежанието винаги ще ни привързва. Отричането ще ни прави бедни. Как ще предлагаме свобода на целия свят, ако сме привързани? Как ще предлагаме вътрешното си богатство на останалия свят, ако сме приковани от бедността? Но ако сме променени, тихомълком нашето преобразяване ще може да промени целия свят.

Бог се натъжава, когато търсещият действа глупаво и се опитва да притежава света. От друга страна, Той се чувства тъжен, когато търсещият е пасивен, защото се страхува, че всяко действие все повече и повече ще го привърже със света. Търсещият не осъзнава, че ако може душевно, радостно и безусловно да предложи резултатите от своето действие на своя Вътрешен Водач, така той ще стане съвършен. Той трябва да се откаже не от действието, а от резултатите. Това е истинското себе-предлагане. Когато търсещият предлага резултатите от своите действия, тогава той става вътрешно и външно съвършен.

Ние знаем как да действаме душевно и посветено. Но как да съзерцаваме, докато действаме –- сред суматохата на живота, докато сме заети с хиляди дейности? Ние можем да съзерцаваме, докато действаме, само ако имаме пълна вяра, че Бог безсънно и състрадателно действа в нас и чрез нас. Можем да съзерцаваме, докато действаме, ако можем да убедим своя съмняващ се ум, че Сърцето на Всевишния безсънно ни ръководи, вае ни и ни оформя в образа на Своята собствена трансцендентална Реалност. Ние можем да съзерцаваме, докато действаме, ако можем да си представим Състрадателното Око на нашия Възлюбен Всевишен, ако можем да си представим Опрощаващото Сърце на нашия Възлюбен Всевишен, ако можем да си представим Прозрението-Съвършенство на нашия Възлюбен Всевишен, което винаги действа в нас и чрез нас за проявлението на Съвършенството на Всевишния тук на земята.