Музика⁶

Музиката е стремежът на Вечността. Музиката е съвършенството на Безкрая. Музиката е удовлетворението на Безсмъртието. Стремежът е рождено право на земята. Съвършенството е рождено право на Небесата. Удовлетворението е Прозрението-Наслада на Бог.

Животинската, човешката и божествената музика. Животинската музика плаши човешката музика и умишлено пренебрегва божествената музика. Човешката музика за нещастие се изкушава от животинската музика и няма никакъв достъп до божествената музика. Божествената музика е винаги готова да пречисти дъха на животинската музика и да просветли живота на човешката музика.

Музиката-звук и музиката-тишина. Музиката-звук подготвя търсещия-музикант да бъде неразделна част от широтата на вселенското небе. Музиката-тишина подготвя търсещия-музикант дълбоко да пие от нектара-наслада на трансценденталното Слънце.

Така, както има два вида музика – музика-тишина и музика-звук, има и два вида музиканти – гениални музиканти и талантливи музиканти. Веднъж един млад музикант отишъл при великия композитор Моцарт и го помолил да го научи как се композира концерт. Великият композитор му казал да почака още няколко години, преди да се опита да напише концерт. Ученикът напомнил, че Моцарт бил едва на 8 години, когато започнал да композира такива прекрасни творби. Моцарт отвърнал, че когато бил дете, не се налагало да ходи при никого за съвет. След като младият студент трябвало да пита друг човек как се композира, то съветът на Моцарт бил да почака още няколко години. Ето тук виждаме разликата между един музикант с безграничен гений и един музикант с обикновен талант.

Когато имаме голям талант, можем да композираме музиката-звук. Но за музиката-тишина това не е достатъчно. Търсещият трябва да е в състояние да се гмурка дълбоко навътре, ако иска да сътвори музиката-тишина в сърцето си. Затова той трябва да е напълно концентриран във вътрешния живот, живота на стремежа, живота на безкрайния мир, светлина и блаженство.

Бог е Върховният Музикант. Той изпълнява Своята Музика безсънно, благославящо и по един разтърсващ душата начин. Неговата Музика ни пробужда и ни извисява. Бог е създал две категории хора, които обичат музиката. Едните през повечето време се опитват да изучават и да разберат музиката на умствен план. Те се наслаждават на музиката по един ментален начин. Но има някои търсещи без никаква музикална подготовка, които обаче търсят музиката, която е дълбоко навътре. Те се наслаждават на музиката по един психичен начин. Музиката, която те понякога чуват, значително превъзхожда музиката, която другите изучават.

Когато търсещият-певец пее душевно, той веднага усеща, че е безсмъртен или че поне ще остане на земята още дълги години. А когато същият певец-търсещ се потопи в морето от мисли, многообразните занимания и проблеми навлизат в неговия ум и го отслабват. В такъв момент той вижда как смъртта му бързо се приближава. Следователно когато пее душевно, той чувства как става едно с Безсмъртието. Когато мисли, той чувства, че е обречен.

Търсещият-музикант чувства, че ако няма музика, неговото сърце е без душа. Ако няма музика, неговият живот е безполезен. Ако няма музика, неговата цел е ненужна. Защо, защо, защо? Защото музиката е единството-стремеж на човечеството. Единство без душевна мелодия е сляпо, глухо и безполезно. От друга страна, мелодия без плодотворно единство е просто тяло без душа. Без единството-стремеж човечеството не може никога да постигне съвършенство. Без съвършенство удовлетворението ще остане непостижимо. Ако няма удовлетворение, животът не може да има никаква стойност. Ние се стремим заради удовлетворението. Заради удовлетворението се опитваме да усъвършенстваме себе си. Удовлетворението е единствената реалност-съществуване, от която имат нужда и Бог, и човек. Душевната музика не само притежава отговора, но и е самият отговор на тази нужда.

Нашите сетива са неспокойни. Затова умът страда. Умът ни е изпълнен със съмнение. Затова сетивата ни страдат. Умът няма способността да върже сетивата и да ги дисциплинира. Тук музиката идва на помощ на ума. С помощта на музиката умът връзва и дисциплинира сетивата, като ги прави съвършени инструменти, така че да са облети със светлина, мир и блаженство.

От друга страна, когато умът е несигурен, когато пие до дъно от отровата на съмнението, тогава сетивата нямат способността да изпълнят ума с вяра. И тук музиката идва на помощ. Сетивата приемат тази помощ от музиката, за да се преобразят и просветлят. Когато сетивата са тихи и спокойни, съмняващият се ум се преобразява напълно и става неделимо едно със сърцето, което е напълно възприемчиво. В такъв момент нашият Вътрешен Водач – Върховният Музикант – може да прояви себе си благославящо, мощно и неограничено. Докато Той проявява Себе Си в нас и чрез нас, божествената музика става неразделна част от нашето същество и ние израстваме в пълно съвършенство. В нас и чрез нас Върховният Музикант твори един нов свят. Ние се превръщаме в божествена музика и една нова визия на трансценденталната Реалност на Бог, която действа в нас и чрез нас.

Всеки търсещ е певец, но също и музикант, защото всеки търсещ служи на Бог и обича Истината. Този, който обича Бог и служи на Истината, без съмнение е певец и музикант в Сърцето на Бог. Този, който обича Бог и служи на Истината, вече е установил своето единство с Вътрешния си Водач. А това единство, това неделимо единство, не е нищо друго освен всеповдигащата, всепросветляващата и всеподсилващата Музика на нашия Възлюбен Всевишен, който е вечният Върховен Музикант.