Съзерцанието в индуската традиция⁸

Съзерцание. Аз съзерцавам, за да мога да изтрия животинското минало в себе си. Аз съзерцавам, за да мога да освободя човешкото невежество в себе си. Аз съзерцавам, за да може божествената визия винаги да присъства в мен. Аз съзерцавам, за да мога отблизо и интимно да общувам с Всевишния в мен.

Съзерцанието е съзнателното ми усещане за Бог-Светлината. Съзерцанието е съзнателното ми единство с Бог-Насладата. Съзерцанието е съзнателната ми пълнота с Бог-Удовлетворението.

Чрез съзерцанието си търсещият постига чистотата на спасението. Изобилните грехове не могат повече да нападат цялото му същество. Повече никакъв грях, никаква гузна съвест!

Чрез съзерцанието си търсещият постига тишината на освобождението. Повече никаква нощ-робство, никакъв живот-робство!

Чрез съзерцанието си търсещият постига блясъка на просветлението. Повече никаква тъмнина - само светлина отвътре и отвън!

Чрез съзерцанието си търсещият постига единството- съвършенство на реализацията. Повече никакъв живот на разделение! Неразделимото единство господства върховно!

Реалността–съществуване на съзерцанието не се нуждае от обяснение и от проявление. То се нуждае само от удовлетворение – удовлетворение-единство с Абсолютния Всевишен.

За тези, които се занимават с духовност, има трима частни учители: концентрацията, медитацията и съзерцанието. Концентрацията показва на търсещия как бездиханно и най-бързо да тича към своята определена цел – зората на утрешния ден. Учителят-медитацията учи търсещия как душевно и безсънно да усеща Бог в най-дълбоките кътчета на сърцето си. Учителят-съзерцание учи търсещия как съзнателно, безрезервно и безусловно да живее заедно с Бог.

Индуската традиция по нищо не се отличава от ведическия опит. Ведическите пророци от древното минало имали специален начин, по който да разбуждат спящите човешки души. Това разтърсващо душите послание за тези, които се въргаляли в удоволствията на невежеството, било: Uttisthata jagrata – „Разбуди се и стани!“ Когато търсещият напреднел, ведическите пророци го съветвали: Tat twam asi – „Това си ти“. Накрая, когато търсещият бил съвсем напреднал, пророците му давали следното послание: Aham brahmasmi – „Аз съм Брахман“.

Концентрацията е за абсолютно начинаещи, медитацията е за по-напреднали, а съзерцанието е за най-напреднали търсещи, но и трите изискват търпение. Ние не можем да постигнем, камо ли да овладеем изкуството на концентрацията, медитацията и съзерцанието за една нощ. Имаме нужда от търпение. Съществуват търсещи и тук, и другаде, които смятат, че за много кратко време ще могат да овладеят концентрацията, медитацията и съзерцанието. Това е нелепо. Всяко нещо, което е устойчиво и значимо, не може да се постигне за една нощ. Но самият факт, че за нещо значимо се изисква търпение, не бива да ви обезсърчава. Аз по никакъв начин не обезкуражавам търсачите. В никакъв случай! Напълно вярно е, че човек не може да осъзнае Бог за една нощ. Но осъзнаването на Бог не е монопол само на един или няколко индивида. Осъзнаването на Бог е рождено право на всяка душа.

„Невъзможно“, казал някой на Наполеон, на което той отвърнал: „Не звучи по френски“. По същия начин, ако един търсещ каже, че осъзнаването на Бог е невъзможно за него, тогава той не е истински търсещ. Той се въргаля в калта на безделието. Един търсещ, който притежава горящ вътрешен плач, безпогрешно ще усвои изкуството на съзерцанието и осъзнаването на Абсолютната Истина в избран от Бог час. Той трябва да върви по пътя на духовността бавно, сигурно, безпогрешно и с най-дълбоко смирение.

Махатма Ганди казваше, че смирението е най-добрият ключ към бързия успех. Ако искаме да постигнем успех, то във всеки миг трябва да излъчваме дъха на смирението. Първото и най-важно нещо в духовния живот е смирението. Със смирението ние приемаме духовния живот. И без значение в какво ще прераснем или в какво ще се превърнем, ние знаем, че Безкраят, Вечността и Безсмъртието винаги надминават своята собствена реалност-съществуване. Със смирението започваме духовното си пътешествие, със смирението ние продължаваме и достигаме целта си, и пак със смирението надминаваме своята цел. Защото всяка цел е отправната точка към една по-добра и по-просветляваща действителност.