Удовлетворение⁷

И Бог, и аз сме истински мечтатели. От незапомнени времена ние мечтаем. В моята мечта аз чувствам Божията безкрайна Светлина и плувам в Неговото Море от безкрайна Наслада. Но уви, суровата действителност е друга. Действителността на света силно ме шокира. По същия начин в Своята Мечта моят Господ Всевишен ме вижда като най-съвършен Свой инструмент. Но уви, действителността е друга. Бог има поразяващо изживяване от действителността на този свят.

И Бог, и аз обичаме истински. Аз обичам Бог, именно защото единствено Неговата Любов е искрена, чиста, благославяща, просветляваща и плодотворна. Той ме обича, защото аз имам безсънен стремящ се плач. Понеже сърцето ми израства в един безсънен стремящ се плач, моят Господ Всевишен ме обича.

И Бог, и аз, и двамата сме истински просяци. Аз Го моля за Неговата безгранична Светлина и Наслада. Той ме моли за прашинка радост в моя външен живот. Той се нуждае от пламъка на радостта, за да задоволи и осъществи моето желание. Един ден аз ще предложа на моя Възлюбен Всевишен безценния си дар – пълното преобразяване на моя живот. Един ден моят Господ Всевишен ще ми даде Своя безценен Дар – безсмъртното Си Удовлетворение.

Удовлетворението е пълно осъществяване. Чистотата е осъществяването на моето тяло. Смирението е осъществяването на моя витал. Покоят е осъществяването на моя ум. Блаженството е осъществяването на моето сърце. Божието Прозрение е осъществяването на моята душа. Моето безусловно предаване на Бог е осъществяването на моя Възлюбен Всевишен.

Две реалности на съществуване: огорчение и удовлетворение. Моят привързан към земното живот на желание и нощта на огорчението са винаги неразделни. Моят свободен в Небесата живот-стремеж и моят ден-удовлетворение са винаги неделими.

Моят живот на желанията накрая ще се превърне в ожесточен тигър, който изцяло ще ме погълне. Моят живот на стремеж също ще израсне. Той ще се превърне в горящо слънце, което ще просветли вътрешния ми живот на стремеж, ще осъществи външния ми живот на посветеност и ще изпълни живота ми с истинско удовлетворение.

Аз се нуждая от удовлетворение във вътрешния си живот. Аз се нуждая от удовлетворение и във външния си живот. Това удовлетворение не мога да получа от човечеството. От друга страна, аз няма да мога да дам удовлетворение на човечеството, докато Бог не ме дари с Неговото Удовлетворение-Наслада. Това, което трябва да усещам, е само Божието Присъствие в най-дълбоките кътчета на сърцето си. Само Неговото Присъствие може и ще ми даде безкрайното Удовлетворение.

Веднъж някой позвънил на един свещеник и попитал: „Бихте ли ми казали дали президентът ще дойде на служба в църквата тази неделя?“.

Свещеникът отвърнал: „Не съм сигурен за президента, но ви обещавам, че Бог ще дойде. И съм сигурен, че това ще е достатъчен стимул, за да се събере цялото паство“.

Свещеникът бил толкова прав. От значение е не земното признание, а небесното присъствие. Всеки търсещ трябва да усети, че в неговия живот на стремеж Присъствието на Бог е от най-голямо значение. Когато съзнателно усетим Божието Присъствие във всяко кътче на сърцето си, тогава то цялото става светлина и наслада. И тогава виждаме, че всички Божии деца са красиви, душевни, молитвени цветя, които растат в Сърцето-Градина на Бог.

Ние трябва да удовлетворим Бог, като Го призоваваме безсънно и безусловно. Ние сме истински удовлетворени само когато Бог е доволен от нас. За да Го удовлетвори по Негов собствен Начин, всеки търсач вижда светлината на деня. С течение на времето, когато Бог е удовлетворен и ние сме удовлетворени, тогава Неговото творение става изцяло наше.

Някога имах Бог-Удовлетворение. Но уви, аз Го изгубих. Защо? Изгубих Го, защото сега обичам себе си безкрайно повече, отколкото обичам Бог. Някога аз обичах Бог, моя Възлюбен Всевишен, безкрайно повече, отколкото обичах себе си. После настъпи време, когато обичах безсънно само Него и никой друг.

Уви, тези златни дни сега са потънали в тъмна забрава. Сега невежеството покрива моя вътрешен и външен живот. Затова реалността на единството ми с моя Възлюбен Всевишен е заровено в забрава, а аз живея живота на провала-нощ! Въпреки че сега съм там, за мен все още има лъч непоколебима надежда. С моята твърда решимост аз отново ще спечеля битката на живота си. Моята душевна, безсънна и безусловна молитва и медитация ще премахнат невежеството-нощ, което ме е обгърнало.

Но първо аз трябва да удовлетворя моя Господ Всевишен по Негов собствен Начин. Тайната за това е да осъзная, че Неговият Начин е не само моят начин, но е и единственият начин. В мига, в който осъзная, че Неговият Начин е единственият, тогава ще мога най-бързо да Го удовлетворя. Неговият Начин е начинът на съзнателното, искреното, безсънното и безусловното предаване. И пак ще дойде време, когато аз съзнателно ще се наслаждавам на присъствието на моя Господ Всевишен във всяко кътче на моето сърце, и после ще израсна не само в моя собствен живот-удовлетворение, но също и в Слънцето на Неговото Удовлетворение.