Част I — Беседи и молитви

Третото око¹

Третото око пленява любопитните търсещи. Третото око значително помага на искрените търсещи по техния път към себеоткриването. Тук всички ние сме искрени търсещи. Искрени търсещи са онези, които знаят съвършено добре, че има само един начин за постигане на трайно удовлетворение в живота и този начин е да предлагат резултатите от всичките си действия на Абсолютния Всевишен душевно, безрезервно и безусловно. Третото око осъществява Божията Мечта във и чрез искрения търсещ именно защото искрено търсещите обичат Бог.

Третото око е окото на светлината-прозрение. Какво е светлината-прозрение? Светлината-прозрение е едновременно нашето себепреобразяване и себенадминаване, разкриващата Бог и проявяващата Бог действителност. Какво друго е светлината-прозрение? Светлината-прозрение е способността, която въплъщаваме, да разграничаваме нашето животинско минало и човешко настояще от нашето близко божествено бъдеще и нашето върховно далечно бъдеще.

Посланието на нашето минало бе пълно разрушение. Посланието на нашето настояще е съзнателно и несъзнателно разделение. Посланието на нашето близко бъдеще е единство, удовлетворение в единството. А посланието на нашето далечно бъдеще е съвършенство в удовлетворението и удовлетворение в съвършенството.

Някои хора са на мнението, че не е препоръчително да се отваря третото око, защото ако бъде отворено за постоянно, вътрешният ни напредък ще приключи. Те смятат, че отварянето на третото око не е благословия. Всъщност те чувстват, че това е същинско проклятие. Но търсещите трябва да знаят, че ако са наистина искрени, ако имат наситен вътрешен плач, тогава Бог, Създателят на всичко добро, няма да отвори третото им око не навреме. Ако са искрени, Бог ще стори всичко за тях в точния час. Но ако са неискрени, тогава естествено може да се наложи да платят глобата, ако третото им око бъде отворено преждевременно.

Страхът е най-лошият враг на търсещия, когато той иска да отвори третото си око. От една страна, той е погълнат от желанието да отвори третото си око. От друга страна, в мига, в който идеята, че, когато третото му око се отвори, той ще може да вижда миналите си животи, премине през ума му, той се страхува. Това, което се случва, когато един неискрен търсещ отвори третото си око, е най-плачевно. Ако миналото му не е било удовлетворително, ако е било най-обезкуражаващо, тогава той незабавно е потресен. Проклина се и губи цялата си надежда. Той си мисли, че, тъй като е бил толкова лош в миналото, за него не може да има блестящо бъдеще и е обречен на разочарование. Небето на неговия ум се покрива с облаци.

Когато неискреният търсещ види бъдещето, резултатът е еднакво плачевен. Ако види нещо обезкуражаващо, плашещо и натъжаващо в близко бъдеще, тогава той се уплашва до смърт. Ако види, че някой от близките му скоро ще умре, тогава, дори преди събитието да се случи, самият той умира от страх и притеснение. Поради тези причини неискреният търсещ често се страхува да отвори третото си око. Но ако искреният търсещ притежава несломима воля от самото начало да види миналото и да навлезе в бъдещето с подход на предаване, поставяйки резултатите в Нозете на своя Възлюбен Всевишен, тогава страхът не може да терзае живота му. Ако той види, че не се е стремил в миналото си прераждане, какво от това? Той знае, че има златната възможност да се стреми в това прераждане. Само защото не е вършил нещо положително или градивно в миналото, не означава, че не може да го направи в настоящето. Само защото преди не е бил искрен човек, няма причина защо той да не може да бъде искрен сега.

Когато третото ни око се отвори, ако видим, че нещо ще се случи на някого в много близко бъдеще, трябва да помним кой обича този определен човек повече – самите ние или Изворът на любовта. Сега любовта ни е много ограничена. Всички го знаем. Но има Някой, който има безгранична, безгранична Любов. Точно сега ние се молим на това Същество или на тази всемогъща, вездесъща, всезнаеща Реалност. Тази вселюбяща Реалност несъмнено притежава повече състрадание, повече светлина-прозрение, отколкото имаме ние. Затова наш неотменен дълг е да се предадем на Нейната воля. Ако сме готови да поставим резултатите, способностите, постиженията и плодовете на нашето прозрение в Нозете на Всевишния, тогава сме в безопасност. Няма друг начин, когато третото ни око е отворено, да постигаме най-бърз напредък в духовния живот.

Когато третото око се отвори, това понякога създава огромно вълнение. Ако знаем, че ще се случи нещо добро, ако видим, че ще се случи нещо много окуражаващо и вдъхновяващо, тогава силно се развълнуваме. Това вълнение много често забавя събитието. То отнема и умствения ни покой. Тогава във вътрешния свят отново обедняваме. Така че когато получим окуражаващо послание благодарение на отварянето на нашето трето око, трябва да се огледаме наоколо да видим, дали на земята има някой, който е постигнал повече любов, повече знание, повече мъдрост, повече светлина, отколкото ние имаме. Ако сме искрени, тогава неизменно ще видим, че има хора, които са постигнали безкрайно повече от нас. Когато видим това, тогава незабавно нашето вълнение избледнява до незначителност. Можем да бъдем щастливи, но ако сме твърде развълнувани, виждайки какво ще се случи, тогава губим умствения си покой. Веднъж щом загубим умствения си покой, не можем напредваме по-нататък в духовния живот. Така че не трябва да се вълнуваме прекомерно, когато видим, че нещо добро ще се случи и, в същото време, не трябва да сме депресирани или обезсърчени, когато видим злокобното бъдеще или минало с прозрението на нашето трето око.

Преди да приемем духовния живот, ние се валяме в удоволствията на невежеството. Когато искрено приемем духовния живот, се стараем да се откажем от лошите си навици и рано или късно успяваме да го направим. Това е доказателството, че сме постигнали значителен напредък. Това е доказателството, че не принадлежим на миналата действителност, а че принадлежим на бъдещата действителност, която расте в незабавността на изпълнения със стремеж днешен ден.

Ние се молим и медитираме с надеждата, че един ден ще влезем в транс, тъй като всеки търсещ чувства, че този транс, който не е нищо друго, а блаженство, е необходим в духовния живот. Той е нещо най-благоприятно, най-просветляващо и най-осъществяващо. Тук бих искал да кажа, че ако някой може да отвори третото око, това улеснява или ускорява постигането на транса или самадхи. Когато третото око е отворено, можем да тичаме най-бързо по пътя на ума към Бог. Умственият свят е мрачен, тъмен, нечист и несигурен. Но когато отворим третото око и вървим по пътя на ума, незабавно всичко, което е несигурно, става сигурно, всичко, което е нечисто, става чисто, всичко, което е небожествено, става божествено. Всичко, което е тъмно, е просветлено от третото око.

Има малка разлика между третото око и живота на транса. Имаме две обикновени човешки очи. Когато използваме човешките си очи, виждаме, че действителността е на едно място, а човекът, който гледа действителността, е някъде другаде. Ако седите пред мен и аз ви гледам, тогава вие сте целта, а аз съм началната точка. Целта и началната точка са две различни неща. Аз съм началната точка, а вие сте целта. Това е разбирането, което получаваме от човешките си очи. Но ако използваме третото око, в това време виждаме, че началната точка и целта са на едно място. Те не могат да бъдат две – те са заедно. Когато навлезем в транс, получаваме едно изживяване, което обикновено не получаваме от третото око. То ще ни покаже, че началната точка и целта са заедно. Но това прозрение за единството може и да не ни даде незабавна Наслада. Ако можем да влезем в транс, тогава незабавно се сдобиваме с вселенския Живот и с трансценденталния Живот едновременно. Затова сме изпълнени с Наслада.

Когато влезем в транс и получим изобилно, безкрайно блаженство, ние сме напълно удовлетворени. Не знаем кой въплъщава тази безкрайна Наслада. Не можем да видим личностния Бог, който въплъщава и трансценденталния Живот, и вселенския Живот. Само влизайки в транс, не можем да видим Собственика, Притежателя. Но ако можем да отворим третото око, тогава можем да видим Абсолютния Всевишен в Неговата фин, личностен аспект. Безкраят е едно нещо, а абсолютната Действителност е нещо друго. Когато влезем в най-високия транс, ние се наслаждаваме на безкраен Мир, Светлина и Блаженство. Но Този, който въплъщава този безкраен Мир, Светлина и Блаженство може изобщо да не е видим. Но ако отворим третото око, тогава виждаме Трансценденталния Абсолют, Абсолютния Всевишен. Абсолютният Всевишен е далеч над безкрая и Светлината, Насладата, Мира и Блаженството на безкрая.

Нашият стремеж, нашата цел е да радваме Абсолюта, затова ще се молим и ще медитираме. Ако чувстваме, че отварянето на третото око ще ни помогне, така че да не бъдем нападани от страха, съмнението, грижите и притесненията, тогава определено трябва да медитираме на третото око. Тъй като колкото по-скоро можем да изчистим умствената си джунгла, толкова по-скоро ще достигнем целта си, която е Златният Бряг на вечно надминаващото се Отвъдно.

Сега ще се концентрираме на третото око. Третото око се намира между веждите и малко по-нагоре. В тази точка ще се концертираме, медитираме и съзерцаваме.

Докато се концентрираме, нека си представим в третото око в продължение на няколко минути пламък, горящ златен пламък. Това, което наричаме въображение, не е нищо друго, а реалност на преживяването, свят сам по себе си. Така че нека се концентрираме и докато се концентрираме, нека чувстваме, че има горящ пламък в третото ни око. Моля ви, дишайте колкото се може по-бавно и по-тихо. Докато вдишвате, опитайте се да усетите, че не вдишвате през носа си, а че вдишвате през челото си. Докато издишвате, също издишвате през челото си. Тогава, моля ви, почувствайте присъствието на горящите пламъци вътре в челото си, именно вътре в третото око.

Сега нека медитираме на третото око. Този път също, моля ви, вдишвайте и издишвайте през челото си. Но сега, моля ви, представете си планетата слънце или вътрешното слънце, което е безкрайно по-ярко от планетата слънце. Моля ви, представете си поне едно слънце в челото в третото око, а вътре в това слънце, моля ви, представете си безброй пламъци или лъчи светлина. Този път, моля ви, дръжте очите си напълно отворени, така че да можете да усетите обширността на слънцето заедно с неговата светлина и мощ.

Сега ще съзерцаваме. От духовна гледна точка съзерцанието е най-сладостната форма на неразделно единство. Това единство е единството на божествения обичащ с Възлюбения Всевишен. Единството, което съществува между божествения обичащ и Всевишния Възлюбен, се нарича съзерцание. По силата на съзерцанието, правилното съзерцание, ние стигаме до осъзнаването, че ние сме не само божествени търсещи, но и божествени обичащи, и че Бог е нашият Възлюбен Всевишен. Ние сме като малки капчици, докато Бог е океанът. Безбройните капки оформят океана. Отново, океанът въплъщава всички капчици. Първо си представяхме пламъци, после самото слънце. Когато можем да съзерцаваме правилно, ще станем едно със Самия Бог. Когато обичащият Бог търсещ и Бог заедно си играят, пеят и танцуват, в онзи миг Бог пее песента на множеството в единението. Когато Единият Абсолютен остава в Своя трансцендентален аспект и търсещите и обичащите Бог Го приближат, тогава Бог пее песента на единението в множеството. Така че нека съзерцаваме в третото око. В продължение на няколко минути нека усещаме, че сме пламъците на обичащия, после ще почувстваме, че сме Слънцето на Възлюбения. По този начин ние ще променяме съответните си роли.