Търсещият е певец2
Търсещият е певец. За разлика от другите певци той пее само две песни: своята песен на себеотдайна красота и своята песен на дълг на превръщането в Бог. Душевният плач на сърцето му е Божествената песен на неговата себеотдайност. Плодоносната усмивка на живота му е Безсмъртната песен на неговото превръщане в Бог.Когато търсещият каже на Всевишния: „О, мой Възлюбени Господи, аз съм само за Теб“, той пее своята песен на себеотдайността. Когато каже на Всевишния: „О, мой Възлюбени Господи, Ти си висотата на моето вечно надминаващо се прозрение и дълбината на моята вечно растяща се реалност“, той пее своята песен на превръщане в Бог.
Когато търсещият каже на Всевишния, че неговият живот е постоянна посветеност на вечния Източник, той пее своята песен на себеотдайност. Когато каже на Всевишния, че той е посветено и безусловно едно с Целта на Неговия Безкрай, той пее своята песен на превръщане в Бог.
Вътрешната непоколебимост на търсещия е неговата песен на себеотдайност. Вътрешният прелом на търсещия е неговата песен на превръщане в Бог. Вътрешната непоколебимост е изкуство. Бавно, уверено и безпогрешно търсещият научава изкуството на божествената любов, божествената посветеност и божественото предаване. Вътрешният прелом също е изкуство. Бавно, уверено и безпогрешно търсещият научава изкуството на осъзнаването, разкриването и проявата.
Вътрешната непоколебимост не е нищо друго, а вдъхновение в действие. Вътрешният прелом не е нищо друго, а стремеж в действие. Вдъхновението е птица. Тази птица носи търсещия на крилете си и му показва Лицето на неговия Възлюбен Всевишен. Стремежът е стълба. Търсещият се изкачва по тази стълба и достига върховната Висота. Там той става едно с Висотата на Безкрая и Живота на Безсмъртието. Бог е изключително доволен от него. Бог се спуска по същата стълба. Той слиза долу и прави търсещия Свой верен, посветен и безусловен инструмент.
Бог предлага Себе Си тук на земята напълно, а Неговият посветен певец-търсач пее с Него душевно и безусловно. Докато пее песента със своя Възлюбен Всевишен, търсещият увеличава силата на осъзнаването си, мира на осъзнаването си, светлината на осъзнаването си и насладата на осъзнаването си. Докато пее песента с певеца-търсач, Възлюбеният Всевишен проявява Своята Божественост, Своето Безсмъртие и Своята Действителност-Единство тук на земята посветено, безрезервно и безусловно.
SSN 2. Шри Чинмой изнася тази беседа в Църквата „Триединство“ в Бостън, Масачузетс, на 21 юни 1977 г.↩