Въпрос: Как можем да кажем кое е волята на нашето его и кое е волята на душата?

Шри Чинмой: Когато нещо е волята на егото, ние се опитваме да постигнем нещо на всяка цена. Имам предвид, че не се поколебаваме да използваме нечестни средства. Опитваме се да направим нещо и после, ако видим, че не сме успели, незабавно се опитваме да го постигнем с всички възможни средства. Това е волята на нашето его. Ако дори тогава не успеем да постигнем целта си, проклинаме човека, от когото сме очаквали нещо, или проклинаме нещото, което сме искали да постигнем и не сме успели да постигнем.

Волята на душата притежава безкрайно повече мощ от волята на егото, но душата използва мощта си само защото Бог я вдъхновява да постигне нещо божествено. Ето какво прави волята на душата божествена: Божията Мощ стои зад нея. Когато изнесем напред волята на душата, първото нещо, което чувстваме, е вид вътрешна убеденост. Дълбоко отвътре получаваме вътрешната убеденост, че нашият Вътрешен Водач иска определено нещо от нас. Ясно усещаме какво искаме да бъдем или какво искаме да постигнем, а и чувстваме вдъхновението да направим това нещо. Волята на егото, от друга страна, не ни предлага тази вътрешна увереност. Въпреки че вътрешно не сме убедени, ние се опитваме да се убедим, че вършим правилното нещо, дори когато използваме нечестни средства. Опитваме се да убедим себе си чрез ума си, чрез витала си, чрез физическото си.

Когато действа волята на душата, ние незабавно усещаме не само вътрешна убеденост, но и вид вътрешна увереност. Ако Бог иска ние да победим, да успеем или да постигнем нещо, тогава знаем, че Той ще даде несломима воля на душата. Тази вътрешна увереност е съпътствана от вътрешна радост, понякога вътрешен екстаз. В случая с нашето его това не се случва. Докато прилагаме волята на егото, често в нея ще има някакъв страх. „Може би ще загубя битката. Може би гордостта ми ще бъде смачкана. Може би ще бъда надминат от другата група“. Води се постоянна битка. Въпреки че може би чувстваме, че сме по-силни, по-мощни, по-дейни, ние нямаме сигурност и увереност. Страхуваме се, че ще бъдем победени или че няма да имаме способността да постигнем желанието си. Но волята на душата не се интересува от успеха. Волята на душата се интересува само от напредъка и преживяването.

Когато силата на волята на душата бива използвана, тя е като огромна вълна в морето. Тя незабавно преизпълва цялото съзнание. Веднъж щом волята на душата е изразена, ние непременно ще почувстваме, че вътрешното ни съзнание е изпълнено с божествена енергия, вътрешна радост, вътрешна наслада, вътрешна мощ и вътрешна увереност. Всичко отрицателно е отмито от прииждането на мощта на душата. Но когато използваме волята на егото, усещаме, че лично ние градим дворец. Имаме огромна гордост, но и страх, че дори докато го строим, дворецът може да се пропука или да се срути. Със страха идва съмнението. Когато страхът и съмнението вървят заедно, виждаме разочарованието и разрушението да изгряват на хоризонта. Докато волята на душата е изпълнена с вътрешна увереност, вътрешна сигурност и вътрешно единство в Най-Висшето. В тази вътрешна увереност е истинската божественост.