Въпрос: В една от поемите си казвате: „Надеждата е изгубена, мракът расне. Попарване от тъмната отрова – разрушението потича“. Какво може да направи стремящият се, ако губи надежда?
Шри Чинмой: Първо бих искал да ви кажа защо човек губи надежда. Някой губи надежда, защото кара себе си да чувства, че има определен период, дадено време, в което той трябва да постигне нещо или в което трябва да постигне нещо. Ние решаваме, например, че за два дни ще постигнем едно определено нещо. Външно може да казваме, че в близко бъдеще се надяваме да получим нещо или да направим нещо. Но това не е напълно вярно. Ако се потопим дълбоко навътре, ще видим, че нашият ум вече е поставил определено времево ограничение. Когато денят дойде, външният ни ум може и да не знае, че това е бил крайният срок, записан в календара на вътрешния ни ум. Но на този ден, ако не сме постигнали или получили резултата, на който сме се надявали, ще открием, че целият ни свят се е сринал. Ако не видим резултата в този ден, ще бъдем нещастни.Какво можем да направим, за да си възвърнем надеждата? Първо трябва да знаем, че истинската надежда не е нещо слабо. Много често мислим за надеждата като за нещо много деликатно – сладко, спокойно, успокояващо чувство без реалност в него. Но това не е задоволително определение за надеждата. Трябва да знаем, че надеждата е нещо много солидно, много здраво. Надеждата не е нещо, което копнее за света отвъд или копнее за истина, която не съществува. Не, надеждата е видяла истината, но не може и все още не я притежава. Тя е видяла истината, само не успява да внесе истината в света.
Това е божествената надежда, за която говоря. Божествената надежда е много различна от човешката надежда. Обикновената човешка надежда рядко може да бъде осъществена, защото вътре в нея няма решителност, няма искреност, няма съзнателна готовност да приеме най-висшата Истина. Ако искаме да постигнем Най-Висшето, Върховното с нашата човешка надежда, няма да успеем. Когато Най-Висшето се спуска и доближава човешкото ни същество, в този момент човешката надежда ще бъде ужасена. Тя ще се опита да избяга в мига, в който зърне необятността на Действителността, която тя се е надявала да притежава.
Но божествената надежда е нещо, което е видяло истината, която накрая ще постигнем. Ако знаем какво е божествената надежда, тогава ще получим сила от увереността, която тя ни предлага. Надеждата все още не е успяла да изнесе истината напред в нашия живот, но един ден ще го направи. Времето, което е било запланувано от Бог, все още не е дошло, но ще дойде.
Човешката надежда очаква нещо – да кажем, пет долара. Когато осъществяването дойде, човешката надежда незабавно се изпълва с радост и губи вътрешния си покой. Но ако започнем с божествена надежда, никога няма да загубим вътрешния си баланс или покой. Нашата божествена надежда вече е видяла истината в най-висшия ? образ. Сега тази истина трябва само да бъде въплътена. Нашата надежда е само да доведем тази истина в проявлението. Тогава, когато осъществяването на надеждата дойде, ние не губим вътрешното си равновесие, защото сме знаели, че това неизменно ще се случи.
Как можем да избегнем губенето на надеждата? Трябва да се стараем да отхвърляме всички очаквания от нашия желаещ ум. Нашият външен ум е този, който чувства, че се нуждае от нещо или че иска нещо. Когато чувстваме, че се нуждаем от нещо, надеждата започва да играе своята роля. Желаещият ум е този, който храни външната ни надежда. Ако можем да бъдем над желаещия ум и да оставаме през цялото време в непринудеността на сърцето, тогава ще имаме постоянно чувство за притежаване на божествената истина. Вътрешното ни сърце винаги е пълно и завършено, неизискващо нищо. Когато не се нуждаем от нищо, надеждата изобщо не се появява, тъй като тя изобщо не е необходима.
Така че ако можете да оставате с горящия стремеж на сърцето си, ще бъде невъзможно за земната надежда да почука на вратата ви, защото вашата божествена надежда вече е самодостатъчна. Когато оставате със стремежа на сърцето си, вие постоянно се отъждествявате с Божията Воля и в онзи момент земната ви надежда е преобразена в божествена надежда.
Въпросът ви беше: „Какво можете да направите, когато загубите надежда?“. Когато загубите надежда, трябва да си кажете, че Реалността непременно ще дойде при вас именно защото вие сте в света на стремежа. Вие се стремите най-искрено, най-посветено. Знаете, че вършите правилното нещо. Ако истината или осъществяването, което вашата надежда е видяла, все още не е успяла да дойде в проявлението, не трябва да се притеснявате. Само когато загубите стремежа си, трябва да чувствате, че сте изгубени.
Когато казах: „Надеждата е изгубена… разрушението следва“, говорех за обикновения човек, който по никакъв начин не се стреми. Надеждата, човешката надежда е тази, която го държи жив на земята. Надеждата играе огромна роля в обикновения човешки живот на земята. Например, някои хора казват, че вършат безкористна работа и т.н. Но само стремящите се и истински духовните хора наистина правят това. Деветдесет и девет процента от човешките същества само подхранват надеждите и желанията си, когато работят. Ето защо те живеят, работят, съществуват. Иначе не биха се помръднали и на сантиметър.
Това не се отнася за духовния човек. Къде е разрушението за духовния човек? За него няма разрушение. Той действа само за да осъществи Божията Воля. Божията Воля може да бъде осъществена по два начина: под формата на успех или под формата на провал. Но Самият Бог е над двете – успеха и провала. Така че ако искате да станете отъждествени напълно и неразделно с Божията Воля, тогава не мислете нито за успеха, нито за неуспеха. Мислете само за това как да зарадвате Всевишния. Според нашите човешки очи осъществяването на надеждата е успех. Но осъществяването на Божията Воля отива отвъд така наречения успех или провал и ето това е от най-голяма важност. Божественото осъществяване винаги е отвъд външните резултати. Ние разбираме резултатите и извличаме най-голяма изгода от резултатите само когато сме едно с Божията Воля безрезервно. Когато сме отъждествени с Неговата Воля безрезервно, в онзи момент несъмнено ще усетим, че ние също сме осъществени.
Така че какво можете да направите, когато изгубите надежда? Само чувствайте необходимостта пламъкът на вашия стремеж да гори по-ярко и по-силно. Тогава надеждата дори няма да ви е нужна. Обикновеният човек се нуждае от надеждата, за да прави каквото и да било движение напред, а ако няма движение напред, тогава започва саморазрушението. Така че без надеждата животът за обикновения човек става застояло блато. Но ако имате искрен стремеж, не трябва да се безпокоите – ще получите всичко.
