Въпрос: Понякога си мислим, че сме се предали на Бог, но по-късно откриваме, че част от нашето его изобщо не се е предала. Тя се е криела и после се показва. Как можем да постигнем пълно предаване? Как можем да накараме цялото си его да се предаде всецяло?

Шри Чинмой: Нека гледаме на предаването като на мускул. Като се упражняваме, развиваме мускулите си. Ако се упражняваме всеки ден, мускулите ни стават силни, по-силни, най-силни. Предаването също расте от редовното упражнение. Можем да развиваме това предаване ден след ден. За един ден не можем да се предадем на Бог напълно. Това е невъзможно. Никой на земята не е постигал такова нещо. Вината не е ваша, вината не е моя, не е ничия. Но за да постигнем пълно предаване, трябва постоянно да упражняваме това качество.

Най-големият ни враг е егото. В мига, в който искаме да се предадем, егото се надига и застава предизвикателно пред нас. Трябва да знаем къде всъщност живее егото. През по-голямата част от времето егото се крие в нашия витал. То се крие повече в нашия витал, отколкото в ума ни, и повече в нашия ума, отколкото в сърцето ни. В ума и в сърцето има някакво его, докато в душата няма никакво его. Душата е без его. В мига, в който напуснем обителта на душата, в мига, в който влезем в сърцето с неговите нежности, харесвания и нехаресвания, ние намираме его. После, когато влезем в ума, виждаме, че егото ясно изгрява – менталното его. Когато отидем при витала, отново има огромно его. А когато влезем във физическото, там всичко е его.