Молитва и медитация

Молитвата е личностна, както и всемирна. Медитацията е безличностна, както и трансцендентална.

Молитвата е молба, както и обожание. Медитацията е възприемане, както и съвършенство.

Молитвата се нуждае от Дъжда-Състрадание на Бог. Медитацията се нуждае от Кулата-Просветление на Бог.

Аз се моля за Безсмъртие в смъртността. Аз медитирам на Безкрая във Вечността.

Молитвата е нощният плач за светлина. Медитацията е светлото търсене за наслада. Молитвата ни напомня за скритите ни грехове. Медитацията ни напомня за забравеното ни слънце.

Чрез молитвата Бог казва: „Мое дете, чакам те. Ела и Ме виж“.

Чрез медитацията Бог казва: „ Мое дете, почакай Ме. Идвам да те видя“.

Молитвата е чистотата, която има значение. Медитацията е осветеността, която се изкачва.

Моят учител молитвата ми показва красотата на душевността. Моят учител медитацията ме благославя с дълга на единството.

Молитвата душевно разкрива вярата на човека в Бог. Медитацията усмихнато разкрива вярата на Бог в човека.

Моят Бог е ядосан, защото в днешно време не се моля нито сутрин, нито вечер. Моят Бог е тъжен, защото в днешно време не медитирам безсънно и безусловно.

Бог? Кой, ти?
Бог? Кой, той? Не!
Бог? Кой, аз? Не!
Кой тогава е Бог? Бог е търсенето на чистота на моята молитва.
Кой тогава е Бог? Бог е гнездото на божествеността на моята медитация.