Въпрос: На рождения ден на даден човек много ли е трудно за душата да излезе напред?

Шри Чинмой: В живота си винаги отбелязваме важните дати. Иначе той става монотонен. Всеки ден ядем, но помним деня, в който отидем на ресторант и ядем специална храна. Всеки ден душата ни наблюдава нашето тяло, витал, ум и сърце. Но на рождения ни ден душата подновява обещанието си към Бог и членовете на семейството си. Сърцето, ума, витала и тялото също подновяват обещанието си към Бог. Душата е дала съзнателни обещания на Бог, докато членовете на нейното семейство са дали несъзнателни обещания. Но има само едно обещание, което всички те дават: осъществяване на Бог – осъществяване на Бог в тялото, във витала, в ума, в сърцето и в цялото същество.

При великите търсещи душата всеки ден излиза напред и им помага значително. Но ако някой не е съзнателен търсещ, душата не се опитва да излезе напред – тя чувства, че случаят е безнадежден. Ако лекарят знае, че някой е практически мъртъв, тогава каква е ползата от това да му слага инжекция? Но ако той види, че все още има признаци на живот, тогава ще се бори до последно. В случая с обикновените човешки същества дори на рождените им дни душата не излиза напред, защото хората не се стремят съзнателно.