Въпрос: Ще дойде ли някога време, когато душите ще се прераждат по различен начин от този, по който го правят сега?
Шри Чинмой: Някои духовни Учители казват, че в процеса на еволюцията – може да са нужни хиляди години или Бог знае колко дълго – душите ще слизат направо от финото физическо и ще приемат човешки образ, без да преминават през процеса на раждането. „Свръхчовекът“ е дума, използвана от Ницще, но той я е използвал във витален смисъл, докато Шри Ауробиндо я е използвал в божествен смисъл.Сега сме оставени на милостта на смъртта. Смъртта може да ни отведе всеки миг – докато пием вода или докато четем вестник, можем да умрем. Само духовните Учители и високо напредналите души могат да използват съзнателната си воля, за да определят времето на смъртта си. Но в бъдеще, когато душите се спускат направо във физическото тяло, докато остават напълно съзнателни, те няма да са подвластни на смъртта. Душите ще могат да остават на земята, за да работят за Бог и за да проявяват Божията Воля толкова дълго, колкото пожелаят. Тогава ще разполагат с повече възможности да проявяват Бог, защото смъртта няма да може да ги отведе ненавреме.
По това време самото тяло ще е неразделна част от божествеността на душата. Сега тялото е летаргично и небожествено. То не се вслушва дори в сърцето, камо ли в душата, която е безкрайно по-високо. Сега не знаем къде е Бог и дори къде е нашата душа. Понякога сме съзнателни за сърцето, но не се вслушваме в него. Но ще дойде ден, когато тялото, виталът, умът и сърцето ще бъдат съвършени инструменти на Бог. В онзи момент тези членове ще са толкова духовно развити, че те незабавно ще разбират всичко, което прави Бог.
Сега не разбираме нищо относно Божието Прозрение. Сега е въпрос на вяра, на чувство или на сляпо вярване, че Бог прави всичко за наше собствено добро. Не ни е нужно да Го разбираме, защото Го обичаме и имаме вяра в Него. Но ще дойде ден, когато Той ще успее да ни накара незабавно да виждаме и усещаме защо Той ни моли да направим нещо. По онова време умът изобщо няма да действа.
Сега, когато Бог ни помоли да направим нещо, сърцето може и да е готово да слуша, но умът се колебае. Отново, умът се страхува, че ако сърцето, виталът и тялото послушат Бог, а той остане единственото препятствие, тогава умът ще е в сериозно затруднение. Така че сега умът слуша Бог с нежелание. Но ще дойде ден, когато умът незабавно ще бъде убеден, както сърцето, че Бог ни казва да направим правилното нещо.
