Въпрос: Добре ли е за едно дете, когато преди душата му е била свързана с душите на родителите му?
Шри Чинмой: Може да е много добре – като старо приятелство. Ако съм бил приятел с някого дълго време, тогава сме споделяли толкова много неща. Този човек е наясно с всички неща, които са се случили в живота ми, и аз също съм наясно с неговата житейска история. Така че получаваме възможност да сме си от помощ един на друг и да сме си в услуга един на друг. В този смисъл колкото по-дълго поддържаме приятелството си, толкова по-добре.Отново, приятелството може да е нарастващо. На земята наричате някого свой приятел и той ви нарича свой приятел, но когато дойде време да го помолите за нещо, той ще каже, че е зает или че не се чувства добре, или ще изтъкне някаква друга причина да не ви помогне. Този вид приятелство е безполезно. Много пъти се е случва така, че приятелството трае само четиридесет или петдесет години, но през тези петдесет години нито един от двамата не помага на другия по някакъв начин.
Истинското човешко приятелство трябва да се основава на себеотдайност. Когато сте в нужда или когато искате нещо, аз ще ви го дам, а когато аз съм в нужда, вие ще ми помогнете. Този вид приятелство е добро. Отново, има и друг вид приятелство, което е изградено от Бог, Вътрешния Водач. Това приятелство изобщо не е като човешкото приятелство. В този случай аз не съм нечий приятел, защото съм му направил услуга или защото той ми е направил услуга. Не, тук посланието на приятелството идва от по-висша власт. Самият Бог ми заповядва да бъда приятел с еди кого си. Това приятелство се основава на напълно различна основа.
Отново, същото Най-Висше може да ми каже да оттегля приятелството си. То не е, защото другият човек е станал лош. Най-Висшето е искало да има специално изживяване във и чрез мен по отношение на онзи човек и когато това изживяване приключи, Той не иска да поддържам моето приятелство. За духовните хора, които са много напреднали във вътрешния си живот, приятелството е на друго ниво – не на човешко ниво, а на божествено ниво.
Например, аз имам много ученици. От една страна, може да ги наречете мои духовни деца. Отново, те са установили вечното си приятелство с мен и аз съм установил вечното си приятелство с тях. Те бяха тези, които поискаха това приятелство, не аз. Такава бе Волята на Върховния Абсолютен Всевишен, който ни направи едно. Нашето единство Той ще запази или през Вечността или толкова дълго, колкото поиска.
Това е много различно от човешкото приятелство, което трае двадесет или тридесет години и после приключва, след като напуснем тялото. Ако двама приятели не са на едно и също духовно ниво, след като напуснат тялото, те няма да са заедно. Всеки ще отиде на определено ниво на съзнанието според собственото си вътрешно развитие. Ако единият е на много висок клон на дървото, а другият на най-ниския клон, на земята те може и да могат да работят заедно и да бъдат заедно, но в Небесата те ще отидат на различни места. В Небесата само души, които са на едно и също ниво, остават заедно.
Отново, когато някой е свързан с духовен Учител, дори ако Учителят е безкрайно по-извисен от ученика, те могат да бъдат заедно в Небесата. Там духовните Учители има своя собствена обител и ако обичат учениците си и учениците ги обичат, те могат да останат заедно. То е като едно семейство. Дори ако родителите притежават много голяма мъдрост и дълбочина, докато децата са доста неразвити, те все пак остават заедно. Но ако двама приятели не принадлежат към същото духовно семейство, тогава, след като умрат, всеки ще отиде на различно ниво на съзнанието според собственото си духовно развитие.
