Търсещият от двадесети век¹

Търсещият от двадесети век страда. Той страда от нелюбящото безплодие на сърцето си. Страда от пазара–обърканост на ума си. Страда от силовата политика на витала си. Страда от надмощието–летаргия на тялото си.

Потиснат, той пее песента на себеотричането. Унижен, той крачи по пътя на бунт срещу света.

Но ето - Бог, Творецът на всичко добро, поради безкрайната си Състрадателна Светлина премахва света на депресия-нощ от стремящия се живот на търсещия. Бог, Творецът на всичко добро, премахва предалия се дъх на безпомощност-унижение от отдадения живот на търсещия.

Край на песента на себеотричане, край на марша-бунт срещу света! Сега търсещият се наслаждава на усмивката от приемането на света. Неговото радостно приемане на живота е неговата свобода от отдаване на бездействието.

Имало е време, когато животът на търсещия е висял във въздуха между старите страхове и новите съмнения. Но ограничаващите страхове и ослепяващите съмнения окончателно са изчезнали. Те са заместени от несломима смелост и непоклатима вяра. Сега търсещият се стреми, защото се нуждае от всеосвобождаващите Висоти на Бог. Сега търсещият се стреми, защото се нуждае от всепросветляващите Дълбини на Бог.

Стремежът на търсещия е Божият Живот-Тишина. Отдаването на търсещия е Божият Живот-Звук. Животът-Тишина е Бог-Семето. Животът-Звук е Бог-Плодът.

Стремежът на търсещия е Божият Живот-Визия. Божията Визия му казва, че той е успехът на Безкрая и напредъкът на Вечността. Успехът получава. Напредъкът постига. Успехът получава Божието удовлетворение от външния свят на дълга. Напредъкът постига Божието съвършенство от вътрешния свят на красотата.

Отдаването на търсещия е Божият Живот-Проявление. Божието Проявление му казва, че той е от Бог и за Бог. Той е от Бог във вътрешния свят. Той е за Бог във външния свят. Във вътрешния свят той е Божията Реалност-Мечта. Във външния свят той е Божията Мечта-Реалност.