Въпрос: Как мога да ви удовлетворя?

Шри Чинмой: За да ме удовлетворите, не е нужно постоянно да мислите за моята философия. Когато идвате при мен, ако просто ми дадете душевна усмивка, чиста усмивка, тогава ще сте ми дали цялата вселена. Когато видя истинска, душевна усмивка на лицето ви, аз изпитвам същата радост, която изпитах в деня, в който осъзнах Бог. Чувствам, че вашата усмивка е равностойна на осъзнаването ми на Бог. Затова, ако желаете да ме зарадвате и удовлетворите така, както аз искам, за мен това е сравнимо с осъзнаването ми на Бог.

Тези, които работят за Всевишния в мен, също ме удовлетворяват. Но трябва да знаете колко работа можете да свършите за мен незабелязани и неоценени. Повечето от вашите проблеми и проблемите на другите ученици веднага ще се решат, ако всеки може да работи без външната ми оценка. Но вие чувствате, че ако направите това или онова за мен, аз трябва да ви се усмихвам и да ви гледам. Обаждате се на другите ученици и казвате: „Пита ли Гуру за мен? Каза ли нещо? Какво каза за мен?“. Скоро просто ще им кажа да отговарят с „Не“ дори и ако наистина съм питал за вас. Колко часове, дни или месеци можете да работите без да получавате високата ми оценка? Другите могат да ви оценяват или да не ви оценяват. Но ако аз външно не ви оценявам и все пак вие работите за Всевишния в мен, то наистина сте постигнали нещо.

Когато направите нещо за мен, вътрешната ми оценка е незабавна — незабавна е, казвам ви. Понякога някои от вас ми дават подаръци. В момента, в който отворя подаръка, дори в момента, в който докосна кутията, благославящата ми благодарност идва при вас. По същия начин, когато вършите нещо за мен, въпреки че външно мога да не кажа нищо, вътрешната ми оценка е моментална. Всъщност още в мига, в който ви помоля да свършите нещо, благодарността ми веднага потича. Оценявам ви в мига, в който ви помоля да свършите работата. Не съм видял резултатите, не знам дали ще ми донесете успех, или провал. Но когато ви моля да свършите нещо, аз ви давам и способността. Без да ви дам способността, никога няма да ви помоля да свършите нещо за мен. Но дали ще свършите работата, аз не зная. Може би ще ми донесете кръгла нула. Но дори тогава вътрешната ми благодарност ще дойде при вас.

Щом съм ви помолил да направите нещо, значи съм ви дал и способността за това. Няма никога да поискам да направите нещо за мен, ако не съм ви дал способността. И в мига, в който ви помоля, в мига, в който докосна нещо, вътрешната ми благодарност потича. Затова най-добрият начин да ме зарадвате, е да работите незабелязани.

Винаги се старайте да работите, без да търсите високата ми оценка. Има много хора, които работят по този начин. Когато ги помоля да свършат нещо, те просто го правят и си отиват. Кога идват и кога си тръгват, никой не разбира. Много рядко може и да се случи да ги видя през прозореца, но те не чукат на вратата.

Такова трябва да е отношението ви не само когато работите в къщата ми, но и когато работите на други места. Ако ви помоля да свършите нещо в Манхатън или на друго място, вие ще свършите работата. Но след това ще чакате оценката ми или ще питате другите дали Гуру е чул. Чрез някой друг може да ме информирате, че сте свършили работата или че сте постигнали нещо. Иска ви се да получите оценка, възхищение и слава, но не можете да ме помолите за тях направо, срамувате се. Затова молите приятелите си да ми кажат по някакъв начин. Тогава външно аз ще се усмихна и ще ви благословя. Но трябва да знаете, че не получавате такава висока оценка, каквато бихте получили, ако не бяхте казали нищо. Може на практика да получите нула. Затова няма по-добър начин да ме удовлетворите, отколкото да работите незабелязани и неоценени. Ако се интересувате от външната оценка, никога няма да напредвате.