Въпрос: За да преодолеем несъвършенствата в себе си, трябва ли да чувстваме, че е ваша отговорност да ни усъвършенствате?

Шри Чинмой: Аз не искам тамастично предаване, предаването на мързеливеца. Трябва да се стараете с всички сили. После трябва да кажете: „Опитах всичко с възможностите, които си ми дал, о, Господи Всевишни! Сега нямам нищо друго освен своето предаване“. След като положите всички усилия, трябва да се предадете с абсолютно пълна вяра в Учителя.

Винаги мислете за детето и неговата майка. Несъвършенството е просто дете на площадката, което си играе с кал, глина и мръсен пясък. Това е несъвършенство. Ние казваме: „Вижте как това дете се въргаля в удоволствията на мръсотията“. Но същото това дете знае, че има отговор. То тича право при майка си, без да се отклонява в друга посока. Тя ще вземе сапун, вода и кърпа и ще почисти детето си. Това е въпрос на минути. Но ако детето трябва първо да се научи да се почиства, преди да отива при майка си, то няма да може да го направи. Детето знае как изглеждат сапунът, кърпата и водата, но не е способно да намери всички тези неща. То обаче знае, че има някой, който е повече от готов да го почисти. То има пълна вяра в майка си. Детето знае колко много обича майка си и усеща, че тя прави това по силата на тяхното единство. Майката ще го стори с радост, защото приема детето като изцяло свое и то я приема като изцяло своя.

Затова, когато мислите за мен, трябва да чувствате, че сте от мен и за мен и че аз съм от вас и за вас. В противен случай, ако се опитвате да достигнете съвършенството сами, това ще е все едно да се опитвате да изправите опашката на някое куче. Докато я държите, тя ще е права. Но щом я пуснете, отново ще се навие. Това е сравнението на Вивекананда и е напълно вярно. Само когато духовен Учител предложи истинско духовно съвършенство, опашката остава права. Иначе ще подържите опашката за малко и после ще се изморите. А щом я пуснете, тя отново ще се навие. Такава е човешката природа.

На учениците бих искал да кажа, че ще достигнете Бог със собствения си стремеж, не с нечий друг стремеж. Вашият стремеж плюс милостта и състраданието на Всевишния в мен ще ви отведат до Бог. Ако вие само се възползвате от състраданието ми, с вас е свършено. Аз правя нещата по начина, по който Всевишният иска да ги правя. Не разбирайте погрешно състраданието ми, не го експлоатирайте и не завиждайте на другите. При момчетата най-лошият враг е егото. Това не е с нищо по-добро от завистта при момичетата. Момчетата трябва да се избавят от егото, а момичетата – от завистта.

Веднъж казах, че ми се ще да имам тринадесет безусловно предадени ученици. Никой друг Учител не е имал този вид предаване, което е като най-вкусен плод. Нека видим дали има ученици с такава любов към мен, които искрено могат да кажат: „В това прераждане ще дам себе си изцяло на Всевишния в теб“. Ако можете да се предадете за пет минути, опитайте да се предадете и за петдесет години. Но за съжаление след пет минути идват условията.

Когато казвам да се избавите от егото, имам предвид чувството за превъзходство, чувството, че сте по-добри от другите. Трябва да си казвате: „Ако имам съмнение, нека го победя, ако имам страх, нека го победя. Искам да преодолея егото си“. Опитайте да преодолеете собствените си небожествени качества, тогава егото незабавно ще си отиде. Кого трябва да превъзхождате? Само себе си!