Действителността на вътрешния свят

Когато пея или свиря на инструменти, независимо колко лошо свиря или пея, независимо колко много грешки допускам, моето осъзнаване остава непроменено. Когато свиря, някои ученици вътрешно се присмиват, а други просто заспиват. Но трябва да знаете, че когато правя нещо във външния свят, доста неща се случват във вътрешния свят. Всеки път, когато направя нещо значимо за човечеството, космичните богове и духовни Учители от най-висше ниво идват, за да го оценят. Аз съм техен брат, аз съм едно с тях. Когато постигна нещо, те идват и ме увенчават с венци.

Но какво да правя с човешките същества, които живеят в света на несигурността, нечистотата и завистта? Трябва ли да приема тях като действителност, а вътрешния свят като сън? Или пък да приема тях като сън, а вътрешния свят като действителност? За мен вътрешният свят е много по-действителен. Когато ви гледам, аз виждам във вас Всевишния, но виждам и човешките ви несъвършенства. Виждам истинското вътре във вас и в същото време нещо друго, което не е истинско. Аз виждам божественото и човешкото. Вътре във всяко човешко същество е все същият Всевишен, но във външното изразяване е съвсем различно.