Несигурност и самодоволство

Винаги казвам, че несигурността е нещо много лошо. Защо трябва да сте несигурни? Единството е единствената действителност. Този, който е установил единство с Бог, не се чувства несигурен. Но преди да се постигне това единство, търсещият трябва да бъде много внимателен. Той трябва винаги да помни, че е дошъл тук, за да стане съвършен инструмент на Бог. Ако той не се превърне в съвършен инструмент и не радва Бог по Негов собствен Начин, тогава осъществяването на мисията на Учителя ще си остане нещо далечно. Всеки час и всеки ден той трябва да мисли така: „Нека стана един съвършен инструмент“. Даже ако е високо ценен във външния свят, той не бива да чувства самодоволство. Ако това се случи, той няма да се старае да стане по-добър и няма да напредва.

Всеки миг Бог надминава Себе си. Нашата роля в космичната Игра на Бог е да разберем, че се нуждаем от съвършенство и после да се стремим към него –- към върховното съвършенство, което винаги надминава себе си. Ако се чувстваме несигурни защото не сме достигнали целта си и защото все още сме несъвършени, такава несигурност е полезна. Ние сме несъвършени и го знаем, но по никакъв начин не се опитваме да засилим несигурността на другите хора. Ако изпитваме такава несигурност, тогава всеки ден ще се стараем да напредваме, докато станем съвършени инструменти на Бог. Такова чувство за несигурност ни помага. Когато се чувстваме нещастни, защото осъзнаването на Бог е далечно за нас, следващата ни стъпка ще бъде да се стремим да напредваме.

Някои ученици стават самодоволни, защото външно получават моята благосклонност. Но съвършенството ще остане на милиони мили от тях, ако те постоянно не увеличават своето желание за самоусъвършенстване.